Вече все по-често и открито се признава, че приемането на България и Румъния в ЕС е било плод на политическо решение в противовес на руското влияние в региона. Не наблюдаваме ли и сега подобна ситуация на Балканите?
О, да, ситуацията днес е напълно сравнима с решението от 2007 за приема на България и Румъния. Междувременно обаче са минали 10 години и този политически натиск по отношение на Западните Балкани днес не се усеща така осезаемо, както през 2007 г. Днес водещо е друго усещане, а именно, че Европейският съюз не може да се справи с още една вълна на разширяване. Конкретното изражение на тези страхове е примерът с различния подход на Германия и Великобритания по време на предишния прием на нови страни. Германия договори преходен период за отварянето на трудовия си пазар, а Великобритания - не. Резултатът беше, че източноевропейците наводниха британския пазар, което пък от своя страна предизвика настроенията, които доведоха до Брекзит. Така че по този стратегически въпрос няма да чуете конкретен коментар от ЕС.
Всички страни от ЕС в Югоизточна Европа подкрепят идеята на България да постави европейската перспектива пред Западните Балкани в дневния ред на европредседателството си. Напоследък наблюдаваме и индикации, че Гърция е склонна да преговаря за разрешаването на спора за името на Македония. Как си обяснявате този обрат, проф. Вайденфелд?
Гърция усеща, че има нужда от подкрепата на ЕС и за това все по-ясно разбира, че спорът за името на Македония не се приема добре. И тъй като за Гърция подкрепата на ЕС в редица важни въпроси е важна, някак естествено е да се откаже от това да блокира всяко развитие на отношенията заради спора за името.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
