Навярно това най-ясно разбират хората, които всеки ден се изправят пред нашите „електронни“ деца. Дали включването на информационните технологии в работата на учителите обаче може да е полезно, пълноценно и удовлетворяващо, ако за самите тях то е просто едно допълнително задължение. Въпросът е риторичен. Самоусъвършенстването, усвояването на нови подходи и техники на работа е част от профила на съвременния учител. Условието обаче това да става без натиск, човешки драми и съсипани нерви е съвременното училище да осигури подкрепа, възможности за обучение и достатъчно свобода на своите учители. Иначе казано, модерната техника и изобилието от приложения имат смисъл само в модерна училищна среда, разчитаща на толерантността, взаимната помощ и споделянето на отговорности между ръководството, преподавателския екип и учениците. Това са разбрали в 30 СУ „Братя Миладинови“ в София, където вече близо 10 години системно и последователно въвеждат новите технологии в обучението. Опитът от тези години доказва колко важно е ръководителят да има ясно виждане за бъдещето, стратегия за стъпките, с които да постига целите, и да привлече съмишленици. Това не става бързо, нито безпроблемно, но носи удовлетворение на самите учители и привлича децата. Повече за идеите и опита, споделени от д-р Атанаска Рейха, директорка на 30 СУ, и Фани Попова, главна учителка, в рубриката „Всичко за образованието“, може да чуете в записа.
