Историята на "Изгубените Балкани", това всъщност е историята на 253 снимки от 1927 до 1933 година. Те бяха намерени насред едно поле, по време на дъждовен ден в Англия. Един господин, който се занимава с купуване и търговия с книги и който е мой приятел, ги купи. И той случайно намери тез 253 големи стъклени диапозитиви, но нямаше представа защо ги е купил и какво представляват. Тя бяха в три дървени сандъка с каишка.
Аз съм достатъчно стар да си спомня, че когато отидеш на лекция през 50-те, човекът, който води лекцията пристигаше точно с такива кутии с диапозитиви. Вътре в един от тези сандъци имаше едно листче с надпис BULG. 33-34.
Шест години по-късно в магазина влезе една дама и купи една от моите книги. Той самият не я беше чел и попита за какво става въпрос и тя отговори: "Главно за България". И когато чу думата "България", той се сети за това малко листче, само че беше загубил сандъците. Но неговият китайски тъст ги намери в мазето и той каза: "А, България" и след това ми писа. Той каза: "Ти имаш познания за България, така че би ли искал да видиш тези снимки".
Проф. Бейкър разказа и кой стои зад снимките:
Тези хора са били колекционери на алпийски цветя. Ако някой ми беше казал, че ще напиша книга за алпийски цветя, аз никога не бих му повярвал. Но това е отвело тези хора в най-отдалечените части на Македония, Черна гора, България, особено в Пирин, Източна Албания и Косово.
Името на този човек е Паджет Томпсън и съпругата му Мод. Да напиша тази книга беше доста деликатно, защото след време намерихме техните дневници и това, което той е писал, и те се свързаха снимките. Тези снимките те са ги показвали, когато са чели записките си. Това е един вид детективска история.
