Преди 20 години, през 1997 година светът получи една от най-хубавите книги, свързани с джаза и музиката на нашето време. Написана е от френския пианист Лоран де Вилд (Laurent de Wilde) и е посветена на Телониъс Мънк (Thelonius Monk). Изнизаха се 100 лета от рождението на Мънк. Енигматична, необяснима личност, пианист, музикант, композитор с неповторим стил, маниер на музициране, изпълнение, поведение на сцената, до-и-около пианото!.. „Трябва да бъдеш Себе си, да си Ти“, е казал Мънк във време, когато не е било никак лесно „да бъдеш Себе си“, да не си по модата, да не имитираш водещите на деня, да си встрани от всички правила, да не приличаш на някого, но и другите на тебе. Защото не могат да те наподобят.
Интересно, през 2017 г. се навършват сто години и от рождението на друга джаз легенда: Дизи Гилеспи, но за него сякаш се говори по-малко отколкото за Телониъс. Дизи е бил весел, жизнерадостен, ироничен, с остър език срещу расизма, с активно и категорично присъствие на сцената и в живота. Остави и великолепни пиеси. Около Мънк и днес съществува особена тайнственост, духът му продължава да витае в света на джаза по магически начин, подобно аура и периодично във времето откриваме пръснати като златни зърна следи на Телониъс.
Телониъс – незнайно откъде дошъл и незнайно накъде заминал, според Лоран де Вилд. Или Мънк, който пристига отвсякъде и отива навсякъде.
четвъртък, 23 ноември, от 23 часа
