В Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа се казва, че равенството между мъжете и жените е основен принцип (по силата на член 2 и член 3, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност). Подчертава се, че тормозът и сексуалният тормоз противоречат на принципа за равно третиране на мъжете и жените и представляват дискриминация, основана на пола, за целите на настоящата директива. Тези форми на дискриминация се проявяват не само на работното място, но също така и в контекста на достъпа до заетостта, професионалното обучение и повишението.
Разбираемо е, че случаите със сексуален тормоз са деликатни, затова и жалбите в Комисията за защита от дискриминация с подобни оплаквания не са много. Общият брой на образуваните преписки през годините заради оплаквания за сексуален тормоз са малко над 20 бр. Като че ли обаче потърпевшите все повече набират смелост да споделят своята болка и да потърсят възмездие за извършителя заради предизвиканите преживявания на накърнено достойнство. Тези случай освен всичко друго, са и трудно доказуеми, много често подобни интервенции се правят без свидетели, рядко извършителите на деянието са агресивни пред други хора, макар и това да не е изключено. Антидискриминационните актове възлагат в тежест на работодателя задължения по предотвратяване на риска от сексуален тормоз и по-ефективно разследване на подобни оплаквания. Това каза днес в авторската си рубрика в предаването „Законът и Темида“ доц. Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация.
Доц. Джумалиева обясни, че в немалко случай се използва служебното положение на извършителя в йерархията, злоупотребява се с него, следват покани за среща след работа и убеждаването, че от тези срещи ще се получат „само хубави неща”. Твърди се, че друг шеф е „криввал” от правия път и спрямо други колежки. И пак е бил обвиняван. Дисциплинарно е наказван, но това не го направило нито по-предпазлив, нито по-малко агресивен. Хронологията на събитията в друг случай започва, още когато жалбоподателката е в отпуск по майчинство, с покани по телефона на „разпивка”. След връщане на работа жената отказва на желанията на шефа си и е нарочена за уволнение. Наложена е глоба на извършителя от 4500 лв. В друга преписка телефонът на жалбоподателката е даден за секс услуги, като се установява, че това е направено от прекия ѝ началник. Не бе доказана вината му, тъй като не само той е имал достъп до въпросния компютър, но бе наложена глоба на шефа на холдинга, който не е реагирал на оплакванията на жалбоподателката.
Комисията за защита от дискриминация участва със свой представител във форумите на кампанията „Насилието над жените: да отворим очи и нарушим мълчанието”. Тема болезнена, характерна както за Европа, така и за България.
Председателят на Комисията за защита от дискриманция уточни за слушателите, че публикуваният на 13.11.2017 г. доклад на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) „Предизвикателствата пред правата на жените в ЕС: дискриминация, основана на пола, сексистка реч на омразата и насилие, основано на пола срещу жените и момичетата“ изследва ангажиментите за правата на човека и дава примери от целия ЕС през последните три години. Статистика за Европа, актуална за 2016 г., сочи, че: насилието срещу жени струва 226 милиарда евро всяка година, което представлява почти 2 на сто от годишния бюджет на ЕС. Една на всеки 3 жени е преживяла физическо и/или сексуално насилие от 15-годишна възраст. 50 жени умират всяка седмица от насилие, извършено от мъже. 75% от жените в топ мениджърски позиции са преживели сексуален тормоз по време на работа. 1 от 4 жени изпитват физически и/или сексуално насилие по време на бременност. 60% от бездомните жени цитират домашното насилие като една от причините за бездомността им.
Доц. Джумалиева е категорична, че насилието срещу жените може да бъде факт през целия им живот с последици за физическото и психическото здраве на жените.
Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция, е акт относно насилието над жени и домашното насилие. Тя е в сила от 1 август 2014 г., като България я е подписала на 21 април 2016 г. Във връзка с нея се изготвят се проекти за законодателни изменения.
