Днес, 13 ноември, отбелязваме Международен ден на незрящите и годишнина от рождението на френския педагог Валентин Аюи, основал през 1784 г. в дома си в Париж първото в света училище за незрящи деца. Слепият човек на улицата веднага се познава, защото е с бастун, с който почуква на всеки камък, "опипвайки" по този начин пътя.
Очевидно е, че нашето общество не вижда проблемите на слепите, които са в пъти по-големи от тези на обикновените хора. Живот в свят, пълен с мрак, затруднено придвижване и ред други предизвикателства. Тежките зрителни увреждания затрудняват не само познавателната дейност, но и създават сериозни проблеми в сферата на непосредственото общуване с другите, виждащите хора.
Една от организациите, които се борят с тези проблеми е Съюзът на слепите в България, където членуват над 16 000 граждани с намалена работоспособност от 71-100%, следствие загуба на зрение. Съюзът има структури в цялата страна, обединени в 99 териториални и 15 регионални организации. В Монтана е регионалната организация, която обхваща и Видин. Общо 1027 са хората с увреждания в двете области. Основните им проблеми са свързани с липсата на работа и скъпите лекарства. Това каза за Атанас Иванов, председател на Регионалната съюзна организация в Монтана. Той подчерта и липсата на правилно общуване с незрящите:
"Болшинството хора не знаят как да общуват с незрящи. Има специални системи за хора, напълно лишени от зрение, които се движат с бял бастун. Когато иска да пресече улицата, той изправя бастуна хоризонтално. Означава, че трябва да му се окаже помощ, за да може да премине. Обикновено такива хора имат водачи. Ползват се и кучета водачи, чието обучение преминава от фондация "Приятели на 4 лапи", но в нашия региона са много малко напълно слепите. Имаме няколко във Видин, но те си имат асистенти. Има и слепи деца, но те стават членове на Съюза едва на 18. Дотогава им помагаме като ги изпращаме в специалните училища в София и Варна, където се обучават до 8 клас", обясни Атанас Иванов.
Професионалната реализация на хората с увредено зрение става все по-трудна. Някогашните Трудово-производителни кооперации (ТПК) за хора с инвалидност са закрити отдавна. Пример за това е ТПК-то в Монтана, в което се произвеждали капачки за шишета и електроинсталация за мотокари.
"В Монтана в нашето предприятие са работили 300 души. Държавата осъществяваше монополи- производство и реализация. Хората бяха специализирани, имаше технологичен процес. Но всичко това приключи. Единственото подобно предприятие е в София, което произвежда филтри за двигатели с вътрешно горене", каза още Иванов. Той допълни, че продължава тяхната битка с достъпната архитектурна среда за хора с увреждания, което е постигнато в повечето градове.
А за празника на незрящите, пожеланието е:
"Да са весели, с бодър дух и борбеност, и да не се отчайват!"
