Вторият епизод от поредицата „Пазители на старината” представя етнографите - визионери, хората, които успяват безпроблемно да впишат младата българска етнографска наука в европейската научна парадигма, да създадат нейните институции, методология и периодичен печат. Това става в първите десетилетия след Освобождението на страната. По това време личности и събирачи като Петко Славейков и Кузман Шапкарев продължават да работят. Но този период ще представим с имената и дейността на Димитър Маринов и на проф. Иван Шишманов, и двамата родени в Османската империя. Димитър Маринов, получава образованието си в нейните граници, а Иван Шишманов учи в големите европейски университети.
Изследователските им пътища се преплитат през целия им живот и тези професионални контакти се оказват доста плодотворни. Имената им остават в историята като създатели на Народния етнографски музей, на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина, който продължава да излиза и до днес. Първият том на „Сборника за народно творчество, наука и литература”, наречен по-късно „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” се появява на 22 юни, 1889 г. Известният фолклорист Михаил Арнаудов пише: В една бележка с молив в ръчния екземпляр на Шишманов се казва под датата 22 юни: Моят рожден ден. Тогава Иван Шишманов навършва едва 26 години.
Гости в епизода са главен асистент доктор Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с национален етнографски музей при БАН, доц. д-р Еля Цанева от секция Историческа етнология към същия институт и доц. д-р Николай Папучиев, преподавател във Факултета по славянски филологии в СУ „Свети Климент Охридски”. Ще чуем и гласа на известния фолклорист Елена Стоин, който съхранява „Златния фонд” на Българското национално радио.
