Министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто определи отношенията между неговата страна и ЕС по отношение на бежанците като "изнудване" и "лицемерие". В специално интервю за "Събота 150" Сиярто заяви, че останалите държави - членки също не изпълняват задълженията си за квотен, но фокусът е единствено върху Унгария и Словения.
Знаете, че по този въпрос ние сме декларирали огромното си несъгласие с квотната система. Става дума за несъгласие с принципа й. Въвеждането на задължителни квоти за брой бежанци е неприложим принцип, защото в шенгенското пространство не могат да се създават трудности при движението на когото и да било. Само си представете няколкостотин хиляди души, които са някъде в Балтийските страни или в Западна Европа, но искат да отидат конкретно в Германия, Австрия и Швейцария. Какво ще ги спре, за да го направят? В същото време квотната система може да се приеме като покана за тези, които все още не са напуснали домовете си, но планират да го направят - независимо дали причините са икономически или заради сигурността. Тези хора ще предприемат неимоверен риск за живота си, идвайки тук през Средиземно море. Когато стъпят на европейска земя, те ще погазят всичките ни принципи - и за свободното движение в Шенген, и Дъблинското споразумение например. Това създава и още една голяма опасност. Колкото повече мигранти идват в Европа, толкова по-голям е шансът сред тях да има терористи.
В момента има много силна правна битка. Европейската комисия полага усилия, за да притисне страните, които откровено са против квотната система, да я изпълнят. Това обаче е лицемерие. Изпълнението на квотната система общо за всички страни е под 25 %. Има няколко центролноевропейски страни - Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които съвсем честно казват, че не подкрепят квотната система. Да, ние сме против и няма да изпълним квотното си задължение. Другите съвсем лицемерно твърдят, че подкрепят това разпределение, защото е въпрос на солидарност, справедливост, европейски ценности и т.н. ,В същото време и те не са изпълнили квотните си задължения, а по-малко от 25 % от тях. Ситуацията не е такава, че всички са попълнили 100 % от квотите си, а само ни да не сме ги направили. Твърде лицемерно обаче фокусът е само върху нас, въпреки че има страни с 4-5 %. Ако има наказателна процедура срещу нас, какъвто очевидно е случаят, трябва да има срещу всички, които не са си изпълнили задължението.
Заплахата със спиране на еврофондовете заради отказа за прием на бежанци Сиярто определи като "изнудване":
Това е изнудване. Изключително нечестно е. Това е против европейските ценности и против европейските регулации. Когато влизахме в Европейския съюз, ние подписахме договор, според който имаме право на достъп до европейските фондове, за да подобрим икономическото си състояние до средноевропейското. В същото време, докато се развива икономиката ни благодарение на еврофондовете, ние я отворихме за всички европейски държави. Компании от по-развитите държави - например от Франция, Германия, Италия, Холандия, Белгия, могат да дойдат в Източна Европа - в България, Унгария, да инвестират и да си осигурят големи печалби. Какво всъщност се случи - големите компании дойдоха в нашите страни, направиха невероятни печалби и използваха и европейско финансиране. Дори само това е нечестно, защото компаниите от Западна Европа се възползваха от еврофондовете, предназначени на новите страни - членки.
Това европейско финансиране е част от договори отношения за отворен пазар и няма нищо общо с миграционни въпроси.
Необходимостта от по-засилен контрол по границите изисква и повече пари за него изтъкна министърът:
Със сигурност мога да кажа, че ще предстоят много сериозни дебати върху следващата многогодишна финансова рамка. Причината затова е, че Европейският съюз ще бъде по-слаб и по-малък, след като Великобритания напусне. С излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, той ще изгуби 1/7 от икономическото си представяне. Единният пазар ще се свие. Предстоят много трудни времена пред тези, които трябва да изготвят следващата финансова рамка. Аз няма да влизам в конкретни числа, но е повече от ясно, че Европейският съюз никога досега не се е изправял пред такива предизвикателства пред сигурността. Темата с терора е много сериозна. Съвсем ясно е, че европейските политики трябва да адресират този проблем. Това ще струва пари. Сигурността обаче е толкова важна тема, така че трябва да я обсъждаме на стратегическо ниво, а не в бюджетна перспектива.
Единството на Европейския съюз трябва да бъде пазено и потвърдено. Особено след Брекзит, разширяването на съюза трябва да бъде изведено на преден план. Ние не искаме Европейски съюз, който става по-малък, а напротив - по-голям и то със страните от Западните Балкани. Тук ние имаме много общи приоритети с българското правителство. Вместо да бъдем 27, трябва да станем 28 и повече държави.
Въпреки че Унгария е подкрепяла Украйна за присъединяване към ЕС, в момента правителството действа против европейските ценности изтъкна Сярто, и подчерта, че иска ЕС да се намеси в защитата на правата на етническите малцинства там:
Знаете, че Унгария беше много силен поддръжник на Украйна, когато говорим за процедурата по присъединяването й към Европейския съюз. Ние подкрепихме много силно безвизовия режим и бяхме едни от първите, които ратифицираха споразумението за асоцииране към Европейския съюз. Също така бяхме една от първите държави, които започнаха да доставят газ в Украйна по реверсивната връзка. Дадохме възможност на 2600 украинчета, чиито семейства бяха засегнати от войната, да почиват в Унгария. Осигурихме и много хуманитарни помощи, включително и за културни институции - за училища и за църквата. В същото време Украйна представи закон, който изключително много накърнява правата на децата от етническите малцинства да изучават майчиния си език в училище. И българските деца са засегнати, унгарските - много повече. Хората там казват, че от гледна точка на образованието, нещата ще станат по-лоши, отколкото по времето на Съветския съюз, ако законът влезе в сила наистина. Това е напълно недопустимо за нас и ние ще се борим за правата на етническите унгарци. Това е действие против европейските ценности. То противоречи на здравия разум.
Инициирахме въпросът да бъде разгледан на европейско ниво по време на заседанието на комитета по асоциирането на Украйна. Освен Европейската комисия, ние се обърнахме и към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Аз наистина вярвам, че подобно погазване на асоциативното споразумение с Украйна, трябва да бъде разгледано от Европейските институции. Ако не бъде направено нищо, това означава, че Европейският съюз разрешава да бъдат погазени правилата и ценностите му. Това би имало изключително лошо отражение.
Относно разширяването на еврозоната и евентуалното членство на страната му в нея Министърът на външните работи на Унгария заяви:
Дали Еврозоната трябва да се разширява или не е въпрос, който трябва да отправим към страните, които вече са въвели единната валута. Това, което мога да кажа за Унгария е, че в конституцията ни е записано, че националната валута е унгарски форинт. За да се промени това, ни трябва твърде голямо мнозинство.
