Н. Пр. г-н Масато Ватанабе, извънреден и пълномощен посланик на Япония у нас, и г-жа Биляна Станойлович, асистент на посланика
Снимка: Божидар Любенов
„За Япония като за Япония“! Казват, че тази книга на Марко Семов, един от известните български писатели, публицист и журналист, е втората най-търсена и четена книга у нас за 20-и век, почти наравно със „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев.
„За Япония като за Япония“ – едно възклицание, един споделен копнеж и възхищение и една несподелена въздишка – това е ефектът от срещата с японската култура. Онези от нас, които по време на първото издание на книгата през 1984 г., са били във вихъра на младежката си възраст, си спомнят, че нейната поява предизвика бурни страсти. Беше почти забранена за продажба и дълго време се разпространяваше „под рафта“, като апокрифно издание…
„България не може скоро да достигне Япония. Но тя вече ще има възможност да я гони, а не да се разминава с нея“…, споделя Марко Семов.
Повече от 30 години след издаването на „За Япония като за Япония“, дали познаваме по-добре тази страна, дали сме разбрали японците и сме разгадали символите на японската култура?
В списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО вече са включени 18 културни обекта на Япония. Дори вулканът Фуджи е с такъв статут от 2013 г., наред с първата фабрика за производство на коприна, построена през 1872 г.
Японците се отнасят с уважение не само към своите, но и към чуждестранните културни забележителности. Харесва им да се вглеждат и в най-дребните детайли…
Японската държава полага грижи за опазването на своите паметници на културата, но и съдейства за съхранението и популяризирането на паметниците и на други страни. Като пример – у нас с финансови средства, отпуснати от японското правителство, беше укрепена гробницата в с. Александрово и се създаде Център на тракийското изкуство в Източните Родопи.
За японското културно наследство и културна политика разговаряме с Н. Пр. г-н Масато Ватанабе, извънреден и пълномощен посланик на Япония у нас.
3
