За образование в държавния бюджет за догодина се залагат над половин милиард лева. За наука се предвиждат повече от 70 милиона лева, стипендиите на докторантите ще бъдат увеличени. От 1 януари финансово рамо от държавата осезаемо би трябвало да усетят предучилищното и училищното образование, посочи председателят на парламентарната комисия по образование и наука Милена Дамянова.
Средствата за постоянни разходи, които имат училищата – осветление, отопление – средства, които не зависят от броя на децата, ще бъдат изведени като отделни средства, като отделен стандарт, а не както сега – част от общия. Увеличаване на учителските заплати. Там са предвидени над 240 милиона. Вече и осмокласниците ще получават стипендии. Задължително психолог и педагогически съветник във всяко едно училище! Заложени са 8 милиона лева в бюджета, за да можем да имаме педагогически съветници и психолози в училищата, които да бъдат в подкрепа на учителите за работа не само, когато настъпи криза, но и много преди това.
Дамянова посочи още, че ще бъдат насочени пари и към училищата с концентрация на деца от уязвими групи, за да бъдат назначавани медиатори, които да помагат за връщането на децата към образованието, а учителите да могат да работят повече индивидуално с децата. 12 процента допълнително ще получат училищата в отдалечени райони.
В професионалното образование децата вече ще могат спокойно да си избират гимназия, в която да учат професия, без да се притесняват родителите за транспортните разходи. Предвидени са над 3 милиона лева за защитени професии, обясни заместник-министър Таня Михайлова.
Разширява се възможността за покриване на пътните разходи на учениците, които пътуват не просто до най-близкото училище, а до професионалната гимназия, която е избрана. Сега всъщност разработваме и механизма за защитени професии. Водещо е регионалният принцип, професии, които са свързани със сектор енергетика. Примерно туризмът имаме най-голям прием, в същото време за туризма казват, че имаме най-голяма липса на кадри. Въпросът е къде са кадрите. Как да излезем от този парадокс – тук на ход е бизнесът. Само училището не е панацеята на всички проблеми.
Заместник-министър Михайлова посочи, че механизмът за определяне на защитените професии ще е готов скоро, след това ще се прави регистър, който се планира да стане факт догодина.
С повече пари качествено образование не се постига, коментира Ерол Мехмед от ДПС, заместник-председател на парламентарната образователна комисия.
Образованието да бъде насочено към професионалното направление, за да спрем това разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда. Второ – достъпът, улесненият достъп до образование на всички деца и ученици в България. Тук не става въпрос за големите училища в големите градове. По същия начин да се подходи и добро финансиране да се осигури на малките училища. Проблемите никога не са били решени и няма да бъдат решавани. Въпросът е в настоящия момент, а и в бъдеще време да се предприемат онези правилни стъпки, които да осигурят добро образование, но в същото време е много важно, първо, децата да бъдат обхванати в системата, и второ – ако можем по някакъв начин да спрем и заминаването, миграцията.
Да чуят в каква насока им готвят промени законотворците, на парламентарното заседание дойдоха директори на великотърновски училища, които си имат своите делнични болки и проблеми. Ангел Гушев, директор на Природо-математическата гимназия, сподели:
Ние се борим за повишаване на качеството на образованието, в други училища проблемите са по-различни – приобщаване на учениците в образованието, развитие на дуалното образование, така че всеки има своите проблеми.
Снежина Михова, директор на Спортното училище във Велико Търново, допълни:
Спортните бази, игрища, терени по футбол няма, няма къде да тренират децата. Здравето на децата е по-важно, от колкото всичко друго.
Бизнесът днес не дойде при парламентаристите, а предпочете сам да се договаря с училищата за подготовка на кадри.
Репортажа на Здравка Маслянкова можете да чуете от звуковия файл.
