Синдикатът иска от управляващите догонваща политика по доходите, за да спре обезлюдяването на страната и най-малко 700 лева заплата за млад висшист, който работи по специалността си, както и въвеждане на данъчна система, която справедливо разпределя тежестите между труда и капитала - с необлагаем доход.
Протестното шествие ще стигне и до централата на Асоциацията на индустриалния капитал, където ще се настоява да се прекратят атаките срещу труда и да се седне на масата на преговорите, а бизнесът да приеме, че нарастването на заплатите е без алтернатива, а резервите за растежа на икономиката не са в разходите за труд.
От КНСБ вече декларираха, че националният протест е за отстояване на права и няма за цел да дестабилизира държавата и управляващите.
Над 250 синдикалисти от Плевен се включват в шествието в София. Най-голямата група са здравните работници. Всички знаят какво искат синдикатите, каза лидерът на КНСБ в Плевен Янчо Андонов:
Ние искаме да преговаряме, да спорим и да доказваме пред реални хора, а не измислени работодатели, които вероятно не могат да докажат откъде са придобили милионите, а може би и милиарди. Браншовете от Плевен, които ще участват, са всички браншове - учители, здравеопазване, далекосъобщения, борба с градушките, земеделие, като най голямата група е здравеопазването.
Над сто синдикалисти тръгнаха от Благоевград също ще се включат в националния протест на КНСБ. Най- много представители има от сферите на здравеопазването, културата, шивашката индустрия и услугите. Пред кореспондента на БНР те подчертаха, че Благоевград е на предпоследно място по ръст на заплащането, е на 7-мо място по производителност на труда.
Ние нямаме намерение да викаме под прозорци. Ние отправяме едни ясни послания, които не са нито от вчера, нито ще успеем с тяхното артикулиране утре. Това заяви в интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков: 
Имаме достатъчно основания за протест. Тези основания никога не са били толкова много, колкото са сега. Ако трябва да изведа две от тях, това са доходи и права. Ние имаме огромен проблем с доходите и виждаме какъв е резултатът от подценяването на тази изключително важна тема. Преди повече от пет години единствено КНСБ повдигаше темата за доходите и днес виждаме, че в крайна сметка тази тема стана част от дневния ред на обществото.
571 лева достигна издръжката на живот, т.е. ако сте част от четиричленно семейство, то и двамата работещи родители трябва да получават не по-ниско възнаграждение от 1143 лева, добави още Нанков:
Картината е изключително драматична, ако погледнем експертните отчети. Оказва се, че само 22% от домакинствата са с общ доход на едно лице над издръжката на живот. Всъщност това са над милион и половина лица, но 78% от българите живеят под необходимата издръжка на живот, а 34%, т.е. два милиона и половина, живеят под прага на бедност.
Цялото интервю с Пламен Нанков можете да чуете от звуковия файл.
