Щатският долар нараства в понеделник към двуседмичен връх спрямо останалите основни валути, намирайки подкрепа от решението на Сената на САЩ в края на миналата седмица да одобри бюджетната рамка за 2018-а година, което сякаш разчиства пътя пред дългоочакваната данъчна реформа, включваща намаляване на данъците.
Позитивно влияние върху зелените пари оказват и сигналите, че американският президент Доналд Тръмп изглежда все по-близо до обявяване на номинацията си за следващ президент на Федералния резерв. Въпреки че той потвърди, че настоящият управител Джанет Йелън все още остава в надпреварата, двама други кандидати - видният икономист Джон Тейлър и настоящият член на Фед Джером Пауъл изглеждат с доста по-високи шансове да оглавят Централната банка на САЩ в началото на следващата година. И двамата се сочат като застъпници на по-агресивна политика на затягане (повишаване) на американските лихвени ставки.
Всички това допринася за повишаване на т.нар. "индекс на долара" спрямо останалите шест водещи валути към двуседмичен връх около 94,0 пункта с поглед към неговия важен бивш връх от 94,27 пункта, достигнат за кратко на 6-и октомври (най-високо ниво от края на юли насам).
Американският долар поскъпна в началото на днешната търговия с 0,32% към тримесечен връх от 114,09 японски йени благодарение и на слабостта на японската валута, след като коалицията на премиера Шиндзо Абе успя да спечели убедително проведените в неделя предсрочни парламентарни избори в Япония. Либерал демократическата партия на Абе и нейният коалиционен партньор запазиха огромното си мнозинство от две-трети в Долната камара на японския парламент, успокоявайки по този начин инвеститорите, че ще бъдат продължени реформите, известни като "Абеномика", включително и прекалено стимулиращата парична и лихвена политика, провеждана от централната банка на страната.
Това от своя страна доведе до общо отслабване на японската йена, като по-рано през деня, еврото поскъпна до 4-седмичен връх от 134,11 йени, преди обаче продължаващата несигурност относно изхода на кризата с Каталуния да доведе до продажби на единната европейска валута и нейно понижение към 133,63 нивото.
През уикенда испанският премиер Мариано Рахой обяви, че неговото правителство ще се наложи да приложи член 155 от Конституцията на страната чрез който се отменя автономията на областта Каталуния. Дали това решение ще бъде факт ще стане ясно този петък - 27 октомври, когато Сенатът на испанския парламент ще гласува по исканията на Рахой. Ако ги одобри, то Мадрид ще поеме контрола върху автономния район Каталуния. Междувременно лидерът на региона Карлес Пучдемон заяви, че местният парламент ще проведе извънредна сесия ден по-рано (на 26-ти октомври), на която да се обсъди как да се отговори на решението на Рахой за отнемане на автономността на испанската провинция и дали в крайна сметка да не се гласува за обявяване независимостта на Каталуния.
Цялата тази продължаваща несигурност около каталунската политическа криза се отразява негативно на еврото по време на търговията в началото на новата седмица. Еврото се понижава с 0,33% до 5-дневно дъно от 1,1735 щатски долара с поглед към неговото бивше дъно от 18-и октомври около 1,1730 нивото. Единната европейска валута се понижава и към 1,1580 швейцарски франка, отстъпвайки от петъчния многогодишен връх около 1,1627 нивото (най-високо ниво от януари 2015-а година, когато Швейцарската банка шокира финансовите пазари, отказвайки се да защитава заложения от нея т.нар. "праг на търпимост" на евро/франк в 1,2000 нивото).
Еврото губи позиции и спрямо британската лира, търгувайки се в 5-дневно дъно около 0,8902 паунда. В същото време британската валута се понижава с 0,15% към часово дъно за деня от 1,3157 щатски долара, отстъпвайки от сутрешен връх около 1,3227 нивото на фона на продължаващата неяснота около преговорния процес по въпроса за Брекзит.
Въпреки днешната слабост на единната европейска валута, спадът на еврото изглежда ограничен с оглед на очакваното с голям интерес заседание на ЕЦБ в четвъртък (26-ти октомври), когато централните банкери от еврозоната би трябвало да очертаят план за постепенно намаляване на програмата за "количествени улеснения". Средните прогнози са за редуциране от януари 2018-а година на покупките на еврооблигации с по 10 млрд. евро месечно (от настоящите 60 млрд. евро), което означава, че програмата за "количествени улеснения" би трябвало да приключи до края на второто тримесечие на 2018-а година.
Трябва да се има предвид, че именно засилващите се очаквания за скорошна постепенна отмяна на прекалено стимулиращата парична и лихвена политика на ЕЦБ доведоха до рязко поскъпване на еврото в началото на септември до две и половина годишен връх от 1,2092 долара.
