Комисията за защита от дискриминация участва със свои представители в междуведомствена работна група по в изпълнение на План за действие, за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания от Република България на ООН (2015-2020 г.) и в работната група за определяне на отговорни органи съгласно разпоредбите на чл. 33 от Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН. На последното й заседание през септември 2017 г. КЗД беше определена като един от органите, които ще осъществяват мониторинговия механизъм според разпоредбите на чл. 33, т.2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Комисията разполага със специализиран експертен капацитет в областта на хората с увреждания. КЗД има висока степен на ефикасност при реализиране на дейности за защита правата на хората с увреждания, като дава задължителни предписания и налага санкции, дава възможност за предявяване на иск за обезщетение за вреди, предоставя защита по места, чрез мрежата от регионални представители, за завеждане на искове пред съда като заинтересована страна. Това каза днес в авторската си рубрика председателят на Комисията за защита от дискриминация доц. Ана Джумалиева.
В Комисията преобладават преписките, образувание по оплаквания на хора с увреждане. Много чести през годините са жалбите за недостъпна архитектурна среда, която затруднява хората с увреждания. Изискването за осигуряване на достъпна архитектурна среда до и в обществените сгради е придобило задължителен характер от 1 януари 2007 г.
Заради нарушаване на закона и недостъпна среда перманентно са налагани глоби от Комисията за защита от дискриминация на банки, хотели, крайпътни заведения, увеселителни паркове, офиси на търговски дружества, учебни заведения, търговски обекти, общини (заради недостъпен масов градски транспорт и недостъпно метро в столицата, подлези, заради състоянието на тротоарната настилка, което не позволява по нея да се движат детски и инвалидни колички; споменава се за разбити плочки, разхвърляни камъни, пясък, стълбове по средата на тротоара, надигнати настилки от коренища на дървета, куп други препятствия, които принуждават както хората с увреждания, така и майките с колички да слизат на уличното платно).
Доц. Джумалиева уточни също така, че хората с увреждане често са обект на дискриминация и в сферата на заетостта. Проблеми при намиране или оставане на работа тези хора срещат тогава, когато работодателят се запознае с решението на ТЕЛК, касаещо състоянието на постъпващия или вече назначения служител или работник. Тогава нещата търпят промяна и като отношение, и като обещания за наемане. Отношението спрямо тези хора прераства в тормоз на работното място, както вербален, който е подигравателен и язвителен, като уронва достойнството на потърпевшия. Предприемат се и съответните действия – предлагане за доброволно напускане, създаване на враждебна среда сред колегите, които са зависими от работодателя, заплахи, липса на индексации на заплати, липса на допълнително материално стимулиране, тенденциозно създаване на недостъпна среда – неприспособени тоалетни, спрени асансьори.
За слушателите на „Законът и Темида” председателят на Комисията за защита от дискриминация доц. Ана Джумалиева разказа, че перманентни са жалбите до Комисията за защита от дискриминация от сдружения на хората с редки болести заради твърдяна от тях дискриминация спрямо тези болни. Десетки са постановените решения на КЗД в полза на хората с редки болести – напр. пулмонална хипертония, фенилкетонурия, епилепсия, муковисцидоза, Алцхаймер, кохлеарна глухота, гноен хидраденит и редица други, списъкът е дълъг.
Редките болести са заболявания, които засягат по-малко от 1 на 2 000 души. В повечето случаи причината за тях е генетична, често са хронични и животозастрашаващи. Над 50% от засегнатите са деца. Някои от тези болести са толкова редки, че от тях страдат един-двама души в цялата страна. Познати са над 7000 вида различни редки заболявания. Според данни на Световната здравна организация в България от тях са засегнати общо около 400 000 души.
В Комисията за защита от дискриминация постъпват и жалби, касаещи лечението на онкоболните в държавата, в това число животоспасяващите лъчетерапия и химиотерапия и алтернативните методи като имуностимулиращата терапия, индикират за необходимост от цялостното привеждане на медицинските грижи в тази област до съвременно равнище.
В едно от своите решения, свързани с онкологичните заболявания, КЗД прави задължително предписание на здравния министър да предприеме мерки, чрез които да бъде осигурен достъп на лицата с онкологични заболявания до навременно и качествено лъчелечение с оглед утвърждаването на правото им на равенство в третирането и във възможностите им за участие в обществения живот. В друго решение от миналата година комисията указва на здравния министър да издаде наредба, която да регулира въпроса с лечението с неразрешени препарати в България, като по този начин не се дискриминират обявените за нелечимо болни хора. Това решение на КЗД е наречено в медийното пространство „рядко срещано за българска институция обосновано решение”.
Чуйте коментара по темата на доц. Ана Джумалиева в звуковия файл.
