Асоциацията на европейските журналисти не е инициатор и организатор на протеста за свобода на словото, а призова колегията да се включи в него, за да се подчертае, че проблемът с участието на политици в определянето на теми и начини на водене в медиите заслужава обществено внимание, каза Вълков и допълни:
Трябва да има някакви граници на възпитание и на някаква линия, която не бива да се прекрачва. Мисля, че този протест точно това показа.
В четвъртата онлайн анкета на организацията са взели участие над 200 журналисти от цялата страна. Данните от проучването показват, че според мнозинството от анкетираните политиците са основните субекти, които оказват най-сериозна външна намеса върху работата на журналистите и се връщат като първи цензори в медиите.
Тяхното вмешателство във вътрешните дела на журналистиката има различни форми, сред които анализаторът открои: отказ от гостуване, забележки за това как се отразява една тема, директни контакти със собственици на медии, с отговорни редактори, допълнителна редакция на готови материали:
Много често има политици, които, когато дават да речем интервюта за вестниците, първо искат да ги прочетат и да редактират нещо, което им харесва или не им харесва. В електронните медии най-често става точно с този контрол на гостуванията. Големите политици легитимират едни или други предавания. Много често се случва да има откази да гостуват или, ако има съгласие да гостуват, се определя конкретен спектър от теми, извън който, ако събеседникът разбере, че ще го питат по някой въпрос, който не иска да коментира, отказва участие.
Според Вълков през последните няколко години са налице много промени в начина на „правене“ на политическа журналистика:
До преди време имахме възможност директно да контактуваме с политиците, успявахме директно да ги уговаряме за участие. Много често успявахме да измъкнем интересна неофициална информация, обаче се появи така наречената позиция на политически пиар, който се превърна в един пазач на портата, едно триглаво куче, което по всякакъв начин ограничава информацията до медиите. Това всъщност, според Вълков, е донякъде обясним контрол от страна на партийните централи на фона на появата на неопитни политици в общественото пространство.
Най-често анкетираните журналисти споделят за нарастващо влияние на икономически субекти и рекламодатели върху това какво може и как може да се пише:
Да речем, има определени индустрии и икономически сфери, които са огромни рекламодатели, но много рядко се срещат публикации – да речем – банковото дело, мобилни оператори. Много рядко чуваме и четем публикации и репортажи в медиите, които засягат проблемите между потребители и тези икономически субекти, които предлагат едни или други услуги.
Близо 70% от 200 души, които са участвали в проучването на асоциацията, за по-малко от 10 години са „сменили“ повече от 3 медии, което показва голяма несигурност в професията „Журналист“ и несигурност в професионалната среда, заключи Вълков.
Тази несигурност се потвърждава и в проучването на Фондация „Медийна демокрация“, където е направен анализ на професионалните биографи на журналисти със средствата на медийната антропология, разказва Николета Даскалова.
Чрез 30 дълбочини интервюта с представители на гилдията с различен професионален опит, от различни населени места изследователите установяват, че честата миграция в медийната среда е характерна за всички възрастови групи и между различни типове медии.
Несигурността е свързана с условията на труд – най-вече с ниското заплащане, претоварването, стреса и неудовлетвореността, смята Даскалова и подчертава, че натискът от страна на собствениците и други външни фактори или пък разривът между личните ценности на журналиста и ценностите, налагани от редакцията, са второстепенни мотиви даден журналист да напусне професията.
Даскалова смята, че протестът миналата седмица е сред малките добри изключения за журналистическа солидарност на общия фон на медийната среда:
Като цяло много трудно мога да се прокарват никакви колективни политики в областта на медиите. Дори да вземем фактор и проблем като синдикална защита. Като цяло няма много добра синдикална защита. На повечето места няма никаква синдикална защита за работещите в медии. Може би единствено вие - в обществените медии – имате тези по-добри условия, тази по-добра защитеност, но в средата има сериозно недоверие към всякакви форми на сдружавания. Защо? Защото още от 90-те години има практики, които са събудили много силно недоверие от страна на по-опитните респонденти, затова че някакви форми на сдружаване и съпротива срещу условията на труд срещу работодателите и шефовете биха могли да имат резултат.
Тя даде пример със случаи на стачки, при които цели медийни екипи са били уволнявани заради протеста си.
Като цяло младите журналисти влизат професията много силно мотивирани, но трудно удържат хъса си за журналистиката като призвание заради изброените неблагоприятни условия на труд, смята Даскалова и според нея част от обясненията за спада на качеството на журналистиката е във факта, че медийната среда е отворена през последните години за много млади кадри:
А и недостигът на ресурс принуждава все повече работодателите да експлоатират журналистите, да наемат млади и неопитни кадри, стажанти, които, вместо да бъдат обучавани, просто директно са пускани в дълбокото.
Пълният запис на разговора с Илия Вълков от Асоциацията на европейските журналисти и Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация“ можете да чуете от звуковия файл.
