Онова, което се случва в Каталуния е донякъде един абсурд. Не става дума за територия, която страда от потисничество, от злоупотреба с човешки права, от ограбване, от груба централизирана сила срещу нея. Ще общо-взето е просперираща и има всички условия да се развива. Проблемът се свежда обаче до нещо. Което е трудноразбираемо. Това е бунт не на бедните и потиснатите, това е бунт на богатите, това е техният бунт, за да запазят по-голямата част от това, което имат и което в момента се разпределя в някаква степен и в другите райони на Испания.
Подобна гледка се наблюдава не само в Испания. Примерно в Италия, в Ломбардия се готвят след 10 дни да правят също референдум за независимост на т.нар. Падания, някаква измислена територия. Това е всъщност Северна Италия, която е най-богатата, най-развитата част на Италия и пак по същите съображения – богатите искат да св обособят, защото смятат, че им тежат по-бедните.
Тъй че много трудно една такава философия ще намери подкрепа както в страната, така и в Европа. Тя няма да се ангажира, няма да подкрепи такъв процес, защото самата европейска идея е идея за обединяване, не идея за разцепление.
Светослав Терзиев смята, че испанските власти трябва да действат по-дипломатично:
Употребата на груба сила показа, че е контрапродуктивно. В крайна сметка испанското правителство, по начина по който реагира досега, особено в деня на референдума, натрупа негативи. Топ трябва да търси преговори. Бедата е, че консерваторите са някак си с по-дървена политика и предпочитат да хванат тоягата, когато усетят, че не им достигат аргументи. Радикалните сили, които са обединени около премиера Пучдемон, не са мнозинство. Тъй че една по-умна , по-мъдра политика на тези, които са в момента в управлението, но и на опозицията в Испания, ще допринесе за сваляне на напрежението.
