Повечето пари за учителите не означават непременно по-добро образование за учениците, изтъкна Николов:
Има едно много интересно изследване, което направихме с колегите от Института през май. Ползвахме последните данни от миналата година и сравнявахме учителските заплати по общини и съответно средния резултат на така наречените "малки матури" след 7-и клас. Установихме, че от 65 възможни точки, с 1 лев по-висока учителска заплата на община увеличава резултата на учениците в тази община с едва 0,02 точки. Тоест, не можем да говорим за някаква пряка връзка между нивото на учителската заплата, само, и качеството на образователния продукт. Ако се опитваме да търсим някакви силни фактори, които наистина влияят на резултатите на учениците, те по-скоро са в семейната среда, дори в размера на общината, в която е разположено училището. Колкото по-големи са училищата в момента, толкова по-добри учители привличат те и толкова повече е финансирането и толкова по-добри резултати постигат и учениците им.
Обвързването на финансирането на училищата с външното оценяване ще доведе до бонифициране на по-добрите училища, убеден е Николов:
В дългосрочен план би трябвало да говорим изцяло за независим институт, който се занимава единствено с това да оценява резултатите на училищата и на учениците, които учат в тях, и съответно да може да дава независима и реалистична оценка на техните способности.
Отпадането от образованието на децата от малцинствата се случва в годините между 5-и и 7-и клас, когато материалът става достатъчно сложен, че децата, които нямат достатъчно добра подготовка по български език, просто не го разбират и престават да възприемат съдържанието, изтъкна експертът:
Силно се надявам, че ако наистина има засилено обучение по български език и засилена самостоятелна работа с децата, които не се справят, то тази мярка ще може и да позволи това отпадане между 5-и и 7-и клас поне да бъде намалено, ако не елиминирано.