Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ журналистът – испанист Къдринка Къдринова.
Днес стартира съвсем нова гражданска инициатива, която се нарича "Да говорим". Интересното е, че тя тръгва от Мадрид, от една PR агенция, която увесва през балкона на своя офис в самия център на Мадрид, един чаршаф, на който пише на каталонски "Parlem" - "Да говорим". Подобна агенция, буквално след няколко часа, ѝ отговаря с подобен чаршаф от офиса си в Барселона - "Hablemos" - на испански. Тези хора, които се организират в социалните мрежи, днес в 12 часа ще се съберат пред всички общини на територията на цяла Испания, облечени в бяло, без никакви знамена, без никакви национални гордости, за да покажат всъщност, че хората искат да разговарят и, ако има проблем, да го решат с диалог, с разговор, с разбирателство, а не с демонстрация на сила и инат.
Посланието за диалог отдавна е отправяно от гражданите на страната, но досега политиците в Мадрид и Барселона не са го възприемали, подчерта Къдринова, сподер която засега: „инатът на Мадрид засега ще надделее над ината на Барселона“.
Очевидно е, че и този силов подход, който упражнява държавната власт в Испания оказва влияние, включително и върху бизнеса. Знаем, че вече започнаха да се изтеглят големи банки и фирми от Каталуня. Много бързо правителството в Мадрид прие един специален декрет, който улеснява предислоцирането на такива икономически субекти на територията на Испания, извън Каталуния, а всъщност това подкопава икономическото самочувствие на евентуалната бъдеща независима Каталуня, ако въобще се престрашат да я обявят. Освен това, чисто процедурно, веднага се прилагат хватки на юридическо ниво. Примерно, както беше обявено за понеделник заседание в Каталуния на местния автономен парламент, на който се очакваше да се обяви независимост, незабавно, още преди да се формулира решението за такова свикване, конституционният съд в Мадрид го обяви за незаконно. Такова свикване на парламента е обявено за вторник и премиерът на Каталуня Пучдемон обяви, че ще говори за „актуалната ситуация“, без да споменава думата „независимост“, очевидно, за да избегне нова забрана от страна на КС в Мадрид.
Силовият подход на Мадрид обаче е радикализирал на емоционално ниво привъжениците на сепаратизма, изтъкна Къдринова, според която това би дало дългосрочен отзвук в негативен план в цяла Испания. Притесненията са, че премиерът Рахой няма да остави радикалните послания и подход и в момент на социален конфликт, политическа криза и др. Въпреки това оставка на Рахой изглежда малко вероятна:
При тази ситуация - така разиграна, че всичко е поставено на карта - стабиността, единството на страната и така нататък, няма да се стигне до оставка, защото испанските социалисти, чийто глас "въздържал се" всъщност гарантира управлението на Рахой като правителство на малцинството, продължават мълчаливо да го поддържат в момента и тяхната позиция в никакъв случай не е в подкрепа на някакви отцепнечиски действия от страна на Каталуния.
Къдринкова е на мнение, че реформа в Конституцията на Испания би могла да разреши проблема между Мадрид и Барселона:
По принцип искането на каталунците, всички послания до провеждането на този непризнат и незаконен референдум бяха такива - те искаха един статут, някои го сравняват със статута на Пуерто Рико, на един вид „свободно присъединила се територия“. Те не искаха да излизат. Искаха такива разширени права, каквито получиха баските. Оттам тръгна, всъщност, диалогът през 2012-та. Рахой им отказа, защото каза, че това не съответства на действащата конституция. Заради това многократно е обсъждан въпросът за реформа на тази конституция. Моето мнение е, че след като Конституцията е приета 1978 година в един съвсем друг исторически период- прехода от Франкизъм към демокрация – а обстановката междувременно е променена, имаме ЕС и въобще много, много други геополитически предизвикателства…. вероятно е време да се коригира и Испанската конституция, да се осъвремени. Разбира се, това трябва да го реши испанският народ
