Интервю с професор Анна Бояджиева за изложбата на Марин Върбанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ако има артист, ако има художник, днес в нашето съвремие, който с еднаква сила, стойност и новаторство присъства в три държави – това е Марин Върбанов. Професор Марин Върбанов не принадлежеше единствено на България, но и на Париж и на Китай. България го бе родила, Франция му даде сцената, на която той да утвърди своя талант, а Китай – това бе неговата духовна родина, където съзря и приносът му бе най-значим. Той бе първият български художник, получил специално образование в областта на декоративния текстил. Авангардните му хрумвания нямат аналог у нас в онези години, положил основите на така неречения „триизмерен гоблен“. Възпитаник на китайската художествена школа, в България той се обръща към старата родопска пластика – халищата и тепаната вълна, съчетавайки древните традиции с нова визия. В това можем да се уверим, ако видим изложбата на професор Марин Върбанов в галерия „Средец“, посветена на неговата 85-годишнина. Това е една скромна почит към неговото голямо дело и новаторство, защото се показват само три текстилни произведения и 20 графични проекта, които за съжаление остават нереализирани, поради неговата ранна кончина – едва на 57 години. Това са търсения в областта на пространството с използването на еластични материи и опън, които са една нова визия за текстила и дизайна. Надяваме се в близко време, по друг повод в някоя от залите на Съюза на българските художници или друго пространство да се представи цялостно и в пълнота изкуството на този, както го определя академик Светлин Русев: …път за търсещите и памет за постигналите вечност…
