Нора Ставрева: Често имигрантите живеят затворено и не могат да се интегрират
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За нагласата да напуснеш родината си, за факторите, които те тласкат да емигрираш трайно, за ситуации и емоции, които трябва да преодолееш, за да оцелееш в чужда страна, за надеждата, стремежите, болката и огорчението, които те карат да загърбиш род и родина. За всичко това разговаряхме в "Контрасти" с Нора Ставрева, емигрирала в Италия преди почти 40 години.
Нора отбелязва, че преходният момент на един емигрант, е моментът, в който се изживява една много дълбока носталгия и към най-дребните неща - въздуха, храната, езика, познатите места.. към всичко! Тя споменава,че интеграция в друга страна не може да има, ако пренесеш собствената си родина там. Опитът е различен, погледът е различен, болката е различна, но най-вече жертвите, които си готов да направиш.
След като е преодоляла носталгията и след като се е справила с много изпитания по пътя си, търсейки начин да се интегрира там, Нора споделя пред Радио София как възприема България, родината си и дали би се върнала, макар и след 40 години. Същевременно тя говори за значимостта на това българите да съхранят своята национална духовност.
