Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Отношенията между Германия и Турция осезаемо ескалираха през лятото на 2016 година след приемането на резолюцията на Бундестага, която осъди арменския геноцид. Опитът за преврат в Турция нажежи обстановката допълнително, защото Ердоган вече водеше кампания за референдума за конституционни промени. По това време в няколко германски провинции също течеше предизборна кампания и сред обсъжданите теми беше и тази за идентичността на Германия на фона на бежанската криза. Не един и двама германски политици се почувстваха длъжни да налеят още масло в огъня с някой и друг пиперлив коментар по адрес на Турция. Успоредно с това вървяха пък преговорите за миграционното споразумение на ЕС с Турция....
Това каза за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" Германският политолог от турски произход д-р Рой Карадаг - ръководителя на института за интеркултурни и международни анализи към университета в Бремен. Две трети от турците в Германия са подкрепили промяната на турската конституция в референдума през пролетта, припомни той:
Това се прие с тревога в Германия, но трябва да кажем, че става дума за две трети от участвалите в референдума. Броят им е около 400 хиляди. Но въпреки това - резултатът е стряскащ. Отказът от демокрация, който наблюдаваме в Турция, се дължи само и единствено на Ердоган и неговата управляваща партия. Това е и причината, защо германците не разбират подкрепата на живеещите в демократично общество турци за Ердоган, който унищожава демокрацията в Турция.
Може би в Германия ни предстои осъзнаването на факта, ще причината за това поведение не е неслучила се интеграция. Животът ни доказва, че може да си напълно интегриран в едно общество, но това не определя политическите ти пристрастия. Може да си интегриран, и въпреки това да подкрепяш авторитарни политици, като Ердоган или Орбан.
Неотдавна турският президент призова съгражданите си в Германия да не гласуват утре за управляващите партии, което политологът коментира така:
Става дума за борба за сърцата и умовете на турците, които живеят в Германия. Трябва да сме наясно с това, че те не искат да се отделят от родината си, дори и много от тях да искат за запазят свободите си в Западна Европа. Ердоган знае това много добре - има достатъчно примери за начина, по който се гъделичкат тези чувства в рамките на диаспората. За турците в Германия връзката с родината им е много важна, а това позволява на управляващите в Турция да го използват за свои политически цели. Ердоган е първият турски политик, който използва гласовете на тези хора за уреждане на свои вътрешни проблеми. Неговата партия улесни участието на живеещите в чужбина турски граждани в избори в Турция, защото знае, че това са предимно консервативно настроени хора, които ще го подкрепят. И така в Германия изведнъж започнахме да се питаме, кой всъщност представлява по-добре турците в нашето общество - турските или германските политици. В момента, в който става дума за национална идентичност, която не бива да бъркаме с етническа идентичност, политическият език става много остър. И ако този език се приема за нормален в Турция, в Германия се нарича намеса във вътрешните работи. Знаете ли, до този момент беше сравнително лесно да си турчин в Германия - гласуваш за социалдемократите и нещата са ясни. Сега вече не е така. В момента не виждам начин този конфликт да се уталожи. Една от причините е, че за турската страна изобщо не е важно, какво мислят европейците.
Не виждам в момента, как ще се стигне до спадане на напрежението. Причината основно се крие в това, че това не е важно за Анкара. Там се страхуват много повече от регионални конфликти, от ескалиране на напрежението по кюрдския въпрос на фона на насрочения за понеделник референдум за независимост в Северен Ирак, от развитието на конфликта с "Ислямска държава" и т.н. На този фон просто е без значение, какво мислят европейците или германците. Анкара знае, че държи силен коз в ръцете си със споразумението за бежанците и това се инструментализира успешно в политиката. Турция вече доказа недвусмислено, че може да арестува германски журналисти, или с други думи - Турция в момента демонстрира сила. Германия би могла да смекчи тона и да сътрудничи малко повече по отношение на исканото от Турция преследване на гюленистите в страната. Но и това няма да доведе нещата до спадане на напрежението, защото Турция настоява за екстрадиране им, а правова държава като Германия никога няма да се съгласи, защото предварително знае, че тези хора ще бъдат подложени на изтезания в Турция. Друга възможност за Берлин е да усили преследването на близки до забранената кюрдска работническа партия ПКК, които са на територията на Германия. Но нека не забравяме, че кюрдите от ПКК участват във военните операции срещу ИД и така са на страната на западните сили, така че не съм сигурен, че Германия би искала да се вкара в тази дилема.
