Конкретно за свидетелството за съдимост няколко пъти е казано, че трябва да се променят над 60 закона и това е нещо, което всеки, който е запознат с необходимия цикъл за промяна в нормативната уредба, знае, че това се случва в Парламента. И Парламентът трябва на две четения да разгледа това нещо.
За съжаление, хората са уморени от това да очакват нещата да се случат, след като са слушали много пъти понятия като реформи, като развитие и като промяна, призна Желязков и изброи какви са очертаните от правителството параметри на административната реформа: Те са свързани с абсолютно цялостния поглед и подход по отношение на тази трансформация на модела на административното обслужване в неговата пълнота - на първо място, облекчаване на административното регулиране и то чрез промяна в законодателството, защото досега подходът през последните 10 години - откакто се говори за централизирано електронно управление, винаги е бил отделни услуги да се правят електронни без да се държи сметка, че се заменя аналоговата административна тежест с електронната такава. Има над 2500 режима, които са под формата на разрешения, на лицензи, на удостоверения, на вписвания и на какви ли още не неща, които се изискват - било за конкретна услуга или за развиване на бизнес и стопанска дейност. Преди да пристъпим към тяхното електронизиране трябва да се направи преглед кои от тях са нужни и кои не са./.../.
Росен Желязков даде и конкретни примери:
Ще дам един пример - ако направим електронна една услуга като "удостоверение за постоянен адрес", дали сме намалили административната тежест - не, просто сме създали една електронна услуга, която копира аналоговата услуга "удостоверение за постоянен адрес".
Ние казваме и правителството е казало, че с отпадането на удостоверителните услуги - прословутите 12 удостоверителни услуги - че такава не трябва да има изобщо, че това трябва да бъде служебна справка и тя да се прави по електронен път.
Ще ви дам още един пример, понеже в момента сме в Радиото - в Закона за радиото и телевизията се казва, че кандидатите за лицензия за радио и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета по електронни медии, към което прилагат и - забележете, удостоверение за търговска регистрация. А по Закона за търговския регистър е забранено да се изисква такова нещо, само че двата закона се бият. Специалният закон го изисква - тоест СЕМ е длъжен да изисква удостоверение за търговска регистрация, а същевременно такава проверка може да се направи по електронен път без да е необходимо да се вади какъвто и да е документ, а друг закон казва, че това нещо не е позволено да се прави.
Така че, първо трябва да си подредим къщата със съответните законодателни изменения - всички процедури и процеси в администрациите трябва да бъдат оптимизирани, след което да се направят общите компоненти на електронното управление, които са задължителни за използване и тогава да се върви към електронизация на услугите, обобщи Желязков като допълни, че това е подход, който вече се прилага и през 2018-та ще бъде основен акцент:
От една страна - междурегистровият обмен на данни между отделните администрации, от друга страна - електронният документооборот също между тези администрации и паралелно с процесите по промяна в законите. Това е, вярвам, общото разбиране както в изпълнителната, така и в законодателната власт./.../.
В голяма степен този процес върви и до края на годината администрациите имат ангажимент да се присъединят към междурегистровия обмен на данни най-малкото за тези 12 удостоверителни услуги, за които стана въпрос: това са удостоверенията за вписани обстоятелства, Булстат, удостоверенията за вписванията в имотния регистър, актуално състояние в търговския регистър, наличие и липса на задължения, които се издават в Агенция "Митници" и в НАП, семейно положение, което се издава в общинските администрации и така нататък - общо 12.
Желязков посочи още, че направеният цялостен преглед на административните режими е показал, че голяма част от регистрите са на хартия, а други са непълни, затова се работи до края на годината да се дигитализират хартиените масиви и да се попълнят регистрите.
Росен Желязков посочи още, че финансирането на администрацията ще бъде обвързано с резултатите по реформата и с оценка на предвижданите разходи - дали подпомагат конкретната цел или както често е ставало досега - са предназначени за активи за модернизиране на офисите:
Не придобиването на активи самоцелно, а придобиването на такива активи, които имат отношение към електронното управление, към извършването на административното обслужване на гражданите - а не толкова за канцеларските нужди на самите администрации, защото анализът сега показва, че голяма част от средствата за информационни и комуникационни технологии са за придобиването на хардуер и софтуер, който не обслужва електронно административните услуги или административните услуги като цяло, а обслужва нуждите за по-добро офис оборудване.
Електронното управление не е просто технология../../. Това са процеси, това е управление - а дали е електронно или аналогово, ако управлението и процесите в администрацията не е добро, няма значение какъв е начинът. Първо трябва да го направим да е добро управлението, а след това да го правим електронно и затова темата за ресурса е неговата целенасоченост, обобщи председателят на Държавната агенция "Електронно управление".
Росен Желязков смята, че Народното събрание ще изпълни своята част от работата, за да подпомогне административната реформа:
В тези процеси критичната маса вече е достигнала до онова ниво, в което трябва да има качествена промяна и това се разбира. Така че аз очаквам партньорство от страна на парламента, даже по-скоро притесненията са свързани с това да има синхрон между отделните законодателни промени за отделните режими, за да не се налага един закон да се отваря тематично през два-три месеца за отделни неща.
Цялото интервю на Диана Янкулова с председателя на Държавната агенция "Електронно управление" Росен Желязков може да чуете от звуковия файл.
