Тази изложба е третата от един цикъл изложби, които ние тази година правим въобще за софийските издателства. Стана малко обратно хронологична, защото започнахме с първото издателство, което е от 30-те години - "Хемус", след това "Т.Ф. Чипев, който е всъщност един от първите издатели и сега представяме първите книжари на София, защото до Освобождението София не е книжовен център - предимство имат Пловдив, Русе... Всъщност книжовното дело София се заражда след Освобождението, когато тя става център на обществения, политическия и културния живот и когато се явява тази нужда от печатни издания - първо, за да задоволи административните нужди, естествено - тогава работи една малка руска печатница, която си отива с временното руско управление в България. Но пък княз Дондуков-Корсаков издейства парична помощ, за да бъде открита първата печатница на Янко Ковачев, която играе ролята на държавна печатница.
Изложбата представя книги и периодика от фонда на Столичната библиотека – първи издания на български автори – „Бай Ганьо” на Ал. Константинов (1885), „Под игото” (1894), „Драски и шарки” (1896) на Ив. Вазов, „Писма от Рим” на Константин Величков (1889). Образци на книгопечатането и оформлението за този период – „Съчинения” на Хр. Ботев (1888), „Дяконът Левски” на Ст. Заимов (1897) с приложение на факсимиле на прощалното писмо към Венета. Първи преводи на чуждестранни писатели – „Ифигения в Таврида” на Гьоте (1894), „Макбет” на Шекспир (1898), „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичер Стоун (1898). В Столична библиотека се съхраняват и някои от първите периодични издания, печатани в София – „Българска илюстрация”, „Периодическо списание”, „Сборник народни умотворения”. Показани са и образци от многобройните официални издания като Търновска конституция, Наказателен закон, различни разпоредби, както и проекто-закони с личните бележки на д-р Константин Стоилов.
Представени са Янко С. Ковачев, Иван Говедаров, Богдан Прошек, Иван Игнатов, Т. Ф. Чипев, Хр. Олчев и др. Всички те с дейността си допринасят за осъществяването на общия национален стремеж през онези години – да сме равни на европейската култура.
Повече за интересните издания, които могат да се видят в рамките на изложбата в Столичната библиотека, ще научите от звуковия файл.
