Въпросната комисия за демокрация чрез право е всъщност консултативен орган и нейните решения и мониторинг е единствено препоръчителен. Всяка държава сама за себе си решава как да процедира, но аз като действащ адвокат, и с мои колеги юристи, ние сме на мнение, че съдебната реформа е само козметична. Всичкото, което се прокламира напоследък – че има съдебна реформа, не е достатъчно, защото в крайна сметка тази съдебна реформа би следвало да е в полза на всички граждани. А не само в ползва на един мониторинг, който, да, ще има някакви решения, ще има някакви препоръки, които след това Министерството на правосъдието ще напише, че те са извършени и на практика гражданите не могат да усетят има ли или няма.
Започната е някаква съдебна реформа, но тя не е достатъчна. Разделянето на Висшия съдебен съвет на две отделни колегии – прокурорска и съдийска, самият гражданин не може да усети какво би се случило. В крайна сметка за мен лично така или иначе не се приеха едни ясни правила, по които следва да се осъществява изборт на тримата председатели – на Върховен касационен, на Върховен административен съд, на главния прокурор. Отделно мое мнение, а не само становище на Венецианската комисия е, че мандатите са прекалено дълги. Също така изборът на 11 члена на ВСС пряко от Народното събрание пак поставя неговата независимост в една зависимост от политическите сили, което все пак би следвало по някакъв начин да бъде преодоляно в бъдеще.
Адвокат Белелиева коментира и споровете около това кой да избира председателя на бъдещия антикорупционен орган:
В нашето законодателство не е регламентирана корупцията и корупционните практики като текстове. Има едни остарели текстове в Наказателния кодекс. Докато не се дефинира изцяло какви са точно корупционните практики, този орган не би могъл да има реални правомощия за контрол във всичките нива на властта и да има резултати. Затова не би следвало, за мен лично, пак политическите сили да имат право да избират председател на този антикорупционен орган.
