Известната саксофонистка споделя, че обича да участва в смели проекти
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Да бъдеш музикант е голям дар, радост, свобода. Това е един прекрасен живот, за който съм благодарна, категорична е Боряна Димитрова, която почти двайсет години живее и работи в Германия. Свири на саксофон и е първата жена, която завършва джаз саксофон в Българската държавна консерватория, а след това - отново първа, завършва същата специалност във Висшето училище за музика и танц в Хамбург. Когато говори за образованието си, не пропуска да отбележи, че много дължи на добрата подготовка, която получава в България по всички теоретични дисциплини. До тези знания прибягва и днес, когато пише своята първа симфония. Автор е и на всички творби в трите си издадени диска. Споделя, че когато пише музика, преди да напише всяка пиеса на "хартия", я чува и ,,вижда” във въображението си. Все едно съм на концерт. Виждам и чувам всеки един от моите колеги от квартета как свири, с неговите си специфични движения, специфичен звук и начин на музициране. Така че аз "преживявам" пиесите в главата си още преди да са написани. Най-трудното за мен е да вдъхновя така моите колеги, че те да изпълнят пиесите ми по начина, по който вече са ги "изпълнили" на въображаемия концерт в главата ми.
Въпреки че след гостуването с квартета си на джаз фестивала в Банско през 2011 г., Боряна Димитрова не е имала участия на родна сцена, изненадващо, както казва тя, по покана на Петър Писарски и Асен Драгнев пристигна в София, за да запише албум с 16 пиеси, композирани от тях двамата. Инструментален албум, изцяло саксофон, който е с по-лека музика, защото обикновено свиря много емоционален, тежък джаз, така описва новия проект Боряна Димитрова и допълва: Искаме да направим музика, която да е стойностна и приятна за слушане, да накараме тези, които ще се вслушат в нея да повярват в себе си, да разберат, че могат много повече отколкото усещат в момента.
Известната саксофонистка споделя, че обича да участва в смели проекти. Казва, че е толкова щастлива, когато свири, че не се замисля дали това, което изпълнява ще има въздействие върху публиката, защото то й въдейства на нея самата. Тогава музиката е толкова истинска, колкото ти я чувстваш, и това се усеща от всеки, който я слуша, категорична е тя.
