Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експертите по психиатрия не са категорични за необходимостта от единен регистър на психично болните

Снимка: Радио Видин

От единен регистър на хората, които са влезли в кабинет на психиатър за консултация, депресия или нещо друго, нямаме нужда, но имаме нужда от регистър на пациентите с тежки психични разстройства у нас. Аз лично разчитам на Единната информационна система в здравеопазването, която правителството обеща да се въведе до края на мандата. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Цветеслава Гълъбова – директор на Държавна психиатрична болница "Свети Иван Рилски" в Курило. 

Тогава ние ще разполагаме с информация за хората с тежки психични разстройства кога, къде и как се лекуват, която да стане основание за планиране на здравни разходи. Тежките психични заболявания са изключително финансовоемки, но, заедно с това, имат един стабилен процент на заболеваемост, тоест, можем да предполагаме всяка година колко новозаболели случая ще имаме и ще разполагаме с информация по колко пъти се налага да влиза в болницата, тъй като болничното лечение винаги е най-скъпо, защо се налага, дали поради лоша грижа, дали поради естеството на болестта? По този начин ще могат да се планират здравни разходи и ще се отпуснат реално необходимите пари.

В момента имаме данни колко броя хоспитализации имаме годишно, но не знаем, примерно, дали тези 50-60 000 хоспитализации са 50-60 хиляди души, влезли по един път, или 25 000, влезли по два пъти.

Сега отпусканите пари за психиатри са в пъти по-малко от нужните, изтъкна Гълъбова.

Достъп до данните за психичните заболявания трябва да имат само медиците, а не репресивните органи, тъй като пациентите ни се нуждаят от грижи, а не от полицейщина, обяви още тя. По повод обществените притеснения, че хора с психологични разстройства лесно се сдобиват с шофьорски книжки и затова е необходимо и полицията да има достъп до данните, тя коментира:

За мен по-притеснително е, че хора с личностно разстройство получават шофьорски книжки и правят тези простотии по улиците, които се случват – побоища, отвличания и така нататък, и че получават оръжие, а не, че хора с тежки психични разстройства няма да ги получат. Хората с тежки психични разстройства не се сещат да отидат да ги получат, но психопатите се сещат и отиват да ги вземат и това не е проблем. А психопатията, тоест, личностното разстройство, не се води заболяване в тесния смисъл на думата.

За психиатрите в държавните психиатрични болници е ежедневие, когато трябва да изпишат пациент, близките им да не желаят да го приемат, оплака се Гълъбова:

Пациентите на психиатричните болници са хора с тежки психични разстройства и често пъти имат нужда от помагане и обгрижване в къщи. Понякога близките го правят, но много често не го правят. Често пъти те поставят болните под запрещение със съдебни решения и след това не си изпълняват задълженията на настойници, а злоупотребяват...

Националният консултант по съдебна психиатрия проф. Петър Маринов е категоричен, че регистърът би бил ретроградна практика, той като обществена опасност представляват само агресивните пациенти.

От трън та на глог е моята позиция. Цветослава Гълъбова използва термини, които не съществуват нито в правното, нито в медицинското пространство. Какво означава "тежко психично разстройство"? Къде е дефинирано това? Как може това? Това е съдебно-психиатричен проблем, който касае изключително агресивните и автоагресивните пациенти. Така, че, наистина, докосна се до темата доктор Гълъбова – че това са хората, които са били настанявани на задължително лечение по Закона за здравето или на принудително по Наказателния кодекс.

Има ли такава система за заразените от СПИН, има ли такава система за хората с активна туберкулоза, има ли такава система, попита Моринов .

Евтиното решение, решението без пари, е регистърът. Изключително вредно, изключително злокачествено, изключително опасно за развитието на психиатрията в България, но и за развитието на обществото. Ние ще търпим тежки удари от всички правозащитни организации и разбира се, ще платим високата цена, благодарение на действията на някой, но той ще трябва в един момент да понесе отговорност за това. Ефективното решение е изграждане на системи от грижи, изграждане на специализирани центрове за тези хора, да се полагат грижи, да има медицински поглед върху тяхното състояние и не да се оплакват директори на болници, че близките не ги искат. Близките не ги искат, защото ги изписват ненавременно, но директорите ги е страх да кажат, че на практика те не смеят да поискат от министъра малко повече пари за тези, които боледуват по лошо, по-тежко и трябва да бъдат лекувани по-дълго.

С опасно боледуващите в целият свят се занимава съдебната психиатрия, обясни Маринов и изтъкна, че няма никакво внимание от страна на Министерството към съдебната психиатрия и то не проявява никакво отношение.

Интервютата на Веселина Миланова с Цветеслава Гълъбова и Петър Маринов можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна