Всяко движение на хората, ако щете още от Средновековието, от измислянето на парите, е било свързано с това човек да намери някъде по-изгодна цена на своя труд, отколкото там, където живее досега, и от тази гледна точка винаги когато ти отидеш някъде другаде да работиш и се трудиш и получаваш цена на труда си, винаги пък този, който ти плаща, гледа да ти плати по-малко, отколкото би платил на местен работещ. Така че, нищо ново под небето с това страшно име "социален дъмпинг" – имало го е, има го и винаги ще го има, защото светът е шарен.
С цялото уважение към френския президент, според мен това е по-скоро вътрешнополитическа тема за Франция, отколкото да е един сериозен проблем за целия Европейски съюз. Уредбата, която в момента имаме – и Европейското законодателство и националното ни законодателство, Кодексът на труда (българският Кодекс на труда) беше изменен преди няколко години именно с оглед да бъде хармонизиран с директивата на Европейския съюз, всъщност дава отговор на този въпрос.
Български гражданин, командирован в страна-членка, трябва да получава не по-малко от минималната работна заплата за съответната държава, където работи – и от тази гледна точка имаме уредба, но пак казвам: Какво иска френският президент? Френският президент иска да издърпа ушите на френските работодатели, които са готови да вземат български работници, на които да плащат по-малко, отколкото плащат на френските работници. Затова казвам, че това е по-скоро вътрешнополитически проблем, да не говорим, че скоро бяха изборите, и в крайна сметка, когато обещаеш нещо, трябва да го изпълняваш, отбеляза още Иван Нейков.
Той отново подчерта, че движението на работна сила е нормално явление:
Проблемът със "социалния дъмпинг" е нормалният проблем – това е разликата в цената на труда в тези 28, все още 28 държави, които са в Съюза. И няма нищо тревожно и няма нищо опасно и ще дойде момент, дай Боже, тогава когато пък от други страни от Европейския съюз ще искат да дойдат в България – да, сега това звучи малко като фантазия, но движим се и в тази посока.
Като припомни, че вече има интерес и български работодатели да назначават на работа хора от други страни като Македония, Молдова, Украйна, Нейков допълни:
Да, ние го правим това отново като някакъв катаклизъм, като някаква катастрофа, но това е нормално – така се движи, винаги се е движил трудът в света. Но има една заблуда, има един деликатен момент: че един български работодател, когато вкара един етнически българин, от Молдова да речем, той ще му струва по-евтино от българския работник. Не е вярно. Защото едно е, ако вземеш един-двама работници – тогава може наистина в някакъв момент да ти струва по-малко отколкото българските. Когато искаш да вкараш обаче десетки работници, защото ти трябват за твоя бизнес, ти трябва вече да мислиш не само за заплатите им, започваш да мислиш за жилището им, започваш да мислиш за бита им и изведнъж разходите, които трябва да правиш, стават доста по-големи, отколкото разходите, ако си наемеш български работник.
Аз мисля, че това е малко като буря в чаша вода – хубаво, ще усъвършенстват малко от директивата, ние ще коригираме след това нашето законодателство, но над всичко стои свободното движение на хора, обобщи Иван Нейков.
Цялото интервю на Лъчезар Цветков с Иван Нейков може да чуете от звуковия файл.