Няма по-приемлив, защото и законопроектът на ГЕРБ, и законопроектът на БСП в дълбочината си преследват една и съща цел. И едните, и другите искат да овладеят борбата с корупцията, така че тя да засяга всички останали, но не и тях, и ако си спомняте случая с тефтерчето на Филип Златанов, където пишеше: "Да се удари този" и "Да се удари онзи", можем да кажем, че и ГЕРБ, и БСП искат те лично да пишат тефтерчето на Филип Златанов.
Фактът, че едните предлагат ръководството на органа да се избира от Народното събрание, където има мнозинство, а другите предлагат, БСП, председателят, който на практика ще има всички правомощия, да се избира от президента. Очевидно едните считат, че президентът би избрал по-щадящ за тях председател на комисията, така че борбата с корупцията, така да се каже, да не ги засяга, другите смятат, че през Народното събрание пък могат да си осигурят необходимото мнозинство за председател, който пък тях ги отърва. Всъщност изборът на председател е основният момент в закона и самият факт, че нито в единия законопроект, на ГЕРБ, нито в законопроекта на БСП, се предвижда председателят и членовете на комисията да минават през проверка на почтеност, а ние бяхме предвидили, в законопроекта на госпожа Кунева се казваше, че те минават през такава проверка, включително и чрез полиграф. Отпадането на това изискване показва, че те се страхуват от това случайно председателят на новия орган да не се окаже независим.
Делчев каза как антикорупционните институции в законопроектите могат да се еманципират от тези, които са ги избрали:
Ако ръководството на комисията се избира на паритетен принцип между поне две независими институции или органа в България, като ние бяхме предложили това да става по предложение на Народното събрание, с указ от президента, като втория път президентът да не може да откаже предложението на Народното събрание, то тогава има контрол на власт върху власт. Осен това идеята да има проверка на самия орган и на работата му, да има независим одит отвън, от независима агенция, това също би подсигурило ефективността на този орган и независимостта му.
Димитър Делчев посочи и основния недостатък на двата законопроекта:
Това, което и при ГЕРБ, и при БСП съществува, и това е огромен недостатък, това е механичното сливане на различни органи и оставянето извън единния орган на други, които имат сходни функции. Например, ще ви дам пример с БСП. БСП правят една антикорупционна агенция, която трябва да анализира антикорупционната среда, в същото време оставят БОРКОР извън тази агенция, която има абсолютно същата функция. При ГЕРБ е същата работа. Т.е. миш-маш, който не става за ядене.
Интервюто с Димитър Делчев можете да чуете в звуковия файл.
