Няма човек, който минавайки по калдъръмените улички на Самоводската чаршия в старопрестолно Търново, да не се е заглеждал в е един приказен дюкян, от който извира вълшебството на багрите. Там, зад стар стан на повече от 120 години, неизменно с кросното и совалките е тя - майсторката Миглена Чаталова:
Аз дойдох и той беше тук. Музеен експонат е и благодарение на това, че се е работело на него през всичките тези години, той е запазен, иначе щеше да бъде някъде изгорен. Всяко нещо си иска да живееш с него и понеже аз си живея с него и той ми се отблагодарява. Сега има много по-хубави станове и удобни, но аз си го обичам и продължавам да си работя на него.
Меги, както я наричат мило всички майстори по чаршията, е наследствена тъкачка. Влязла в дюкяна по заръка на майка си преди повече от четвърт век и така до днес, за да минат през ръцете ѝ хиляди километри памучни и вълнени конци:
Просто майка ми работеше тук, светла ѝ памет, беше на държавно, бяха едни такива смутни времена, трябваше да работи с някой и ми каза: “Идвай да работиш“. Аз току-що завършвах училище и се бутнах направо. От училище направо тук на работа и започнах да се уча. Така стана. През всичките тези години съм преминала през много фази. В началото започнах, за да помагам на майка. Разбрах, че това нещо изключително много ми харесва и че ми е в кръвта и че това е моето нещо. След това имаше периоди, когато беше много трудно да се запази занаята и съм си мислила с нещо друго да се занимавам. Обаче, понеже аз знам, че животът ме обича, постоянно ми се даваха отговори, че това е нещото. Аз нямам никакви съмнения и затова казвам, че съм щастлив човек, защото работя това, което искам.
От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Здравка Маслянкова.
