Това беше най-краткият парламентарен сезон с най-краткосрочните решения, коментира в интервю за предаването "Неделя 150" по програма "Хоризонт" политологът Антоний Тодоров:
От доста време парламентът много често е като театрална сцена, на която всеки иска да изиграе своята роля пред публиката и да събере овациите. Това е свързано с една трансформация в политиката, която твърде много заприлича на шоу и твърде малко - на истинския дебат за общата рамка, в която живеем. Всъщност през тези три месеца, през които парламентът работеше, изглеждаше точно като такава сцена, но все пак се случиха някои неща.
Има законопроекти, които бяха квалифицирани като откровено лобистки, прокарани по някакъв начин. За тях се заговори, но по тях истински дебат не се проведе, защото всичко беше в ситуация на взаимни квалификации от типа "вие направихте това“, от което не произтича нищо положително. Тези законопроекти просто минават. Едно такова законодателство подсказва желание за прокарване на тесни частни интереси, без да се зачита един по-широк обществен интерес и без да има една по-широка обществена дискусия по въпроса. От такъв тип са промените в Закона за земеделските земи. Удължи се срокът, в който действаше една разпоредба на закона, която позволяваше застрояване по Черноморието.
Лобизъм по условие не е лоша дума, но е факт, че в българския политически и анализаторски речник тази дума се превърна в демаркационна линия, щом нещо е лобистко, значи е клиентелистко, ние така го разбираме, когато го използваме. Всъщност лобизъм е нещо най-нормално, което трябва да се случва в демократичните общества. Това обясни политологът Любомир Стефанов:
Грешно е да смятаме, че в демокрацията всички мислим еднакво. В демокрацията всички имаме мнение и когато намерим единомишленик, се събираме и се опитваме по някакъв начин да влияем на властимащите или на институциите, които определят политиките, решенията или нормативните актове. Това е позитивната страна на лобизма, а тъмната му страна е тази, където всичко става на тъмно. Обществото даже не знае за какво иде реч и в един момент му се сервират решения. Народното събрание през последните 15-20 години не се занимава с нищо друго, освен със законотворство – поправка на поправка на поправката. По същество политики, които да бъдат реализирани чрез закони, основани на принципи и приемственост, отсъстват.
Цялото интервю с Антоний Тодоров и Любомир Стефанов можете да чуете от звуковия файл.