Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Българинът е търпелив и толерантен, затова е оцелял като народ повече от 1300 години, казва героят на рубриката „Човекът“ – инж. д-р Набил Абумхади – роден в Палестина, но днес български учен и български зет. Работи в Агробиоинститута към Селскостопанската академия на науките в София повече от 20 години, създал е специален апарат за генетично инженерство, защитил е научна титла и е работил в Германия и Япония като български учен. Защо е предпочел България като своя втора родина – може би за това че българите са гостоприемни и толерантни според него това е заложено в гените им… - така смята специалистът по генетично инженерство – като говорим за специалност става дума за растенията. Трудна ли е адаптацията на един млад човек през 1988-89 година в България – към атмосферата у нас, и към много трудния за чужденците български език? Според Набил от Палестина, дошъл да учи в България – адаптацията не била много трудна, пък и той намерил своя начин да научи български – пътувал е сам с влака до малки и непознати за него градчета и селца, където само слушал и попивал езика. Може би и това е една от причините да му се вярва на преценката за българите – неговото остро око е по-точно от чисто българското. Нямаше как в разговора да не стигнем и до днешните глобални проблеми – Били е човек с широко възприятие към нещата – интересува се и от всичко, което става около нас, от хибридните войни, от тероризма, от хубавите, а и от ужасяващите събития на 21 век… Освен че има своите граждански и човешки възприятия и коментари, д-р Абумхади е и учен – специалист е по генно инженерство и не е противник на Генно-модифицираните организми, с тази разлика, че в неговите разработки ГМО е намерило друго предназначение – не като основен източник на храна. Изобретил е специален апарат по генно инженерство и за това е бил канен да работи в чуждестранни институти – в Германия и в Япония. Имал е предложения да остане там, но е предпочел да се върне тук. Сега Били се занимава с опазването на стари български сортове плодове, зеленчуци, и други растения. Агробиоинститутът се грижи за запазването на някои редки вече сортове на жита, ябълки, блатното кокиче и много други билки, които са на изчезване. Били обаче се грижи за изчезващите сортове съвсем прагматично – заради любимите му растения, и заради старите сортове люти чушки – е превърнал и вилата си някъде около София – в опитно поле. Сегашната му дейност на учен е как да се опазят всички тези растения, за които споменах преди малко, дори и само в лабораторни условия. И накрая – за да довършим образа на Набил Абумхади – той има и литературни интереси – първото си стихотворение е написал още в 5 клас – на арабски, разбира се. Сега предпочита да пише нещо като къси разкази, в които да описва свои впечатления – на български. А дали някога ще напише своите мемоари за времето, в което е живял – по негови думи може би чак, когато му омръзне да се занимава с любимите си растения. Възможно е да съчетае и двете в един момент.
