Това се е случило, тъй като преди много години, когато се е наложило да преведат думата "бранд" на български - да има български аналог и превод, са използвали думата "марка" - от търговска марка и донякъде е било правилно. Но брандът е нещо по-голямо, по-всеобхватно, тъй като брандът обхваща освен марката - името на продукта, той обхваща и всички тези характеристики - асоциации, цветове, форми, всички, които наричаме елементи на бранда, сайтовете дори, имената на мениджърите, на лидерите, които са свързани с определен бранд. И съответно не е коректно само името на бранда да бъде използвано като синоним на бранда, както в случая марката е равна на бранд. За съжаление на български още нямаме дума за бранд. Думата маркетинг също не е българска, както бизнес, мениджмънт - в бизнеса използваме много такива дума. Много хора търсят добър превод, но не винаги откриваме.
Заглавието на книгата на английски е "Бранд премиум" и смисълът, който се влага в това словосъчетание е, че премиалните брандове са тези, които добавят допълнителна стойност за компаниите, които ги притежават - тоест защо аз бих платил повече за един бранд на фона на някой друг бранд, обобщи още Андонов въпросите, които разглежда авторът Найджъл Холис и добави още от характеристиките на успешния бранд:
Ако брандът за мене е по-значим, по-важен, имам спомени с него или му вярвам повече, харесвам неговите лидери и мениджъри също, това може да ми повлияе и аз бих платил повече за бранд А на фона на бранд Б.
Тоест това е успешният бранд и авторът разглежда брандовете като финансови активи на компанията. Както управляваме сградите, банковите сметки, акциите на компанията, така управляваме и бранда като един актив, който ни носи печалба.
Когато една компания расте, тя реално не управлява само активите си, включително и бранда, а управлява и хората си - хората са може би най-важният актив, те са компанията, припомни Станимир Андонов.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.