И това е неминуемо, тъй като на много места средната цената на земеделската земя достигна нива, които трудно могат да имат добър срок на възвръщаемост.
Вълканов коментира тенденциите на пазара на земя и имат ли интерес чужденците за закупуване на българска земя в контекста на обсъжданата промяна в разрешителния режим за земеделската земя:
На първо място, основният двигател на цените на земеделската земя бяха директните плащания на площ. През последните десет години, 2007-2017, това със сигурност беше най-сериозният двигател. Конкуренцията за земя беше много силна, повече пари влизаха в обращение, оттам растеше и цената на земята.
От 2016 година насам България достигна тавана на директните плащания, а след 2020-а директните плащания ще намаляват и размерът на бюджета за обща селскостопанска политика ще бъде свит, посочи още Николай Вълканов:
Това вече е ясно и съответно този най-голям двигател на пазара, който оказваше съществено влияние досега, не просто няма да оказва влияние, може би ще оказва влияние в обратната посока, а именно – известно понижение.
Пиковите години с най-високи цени на земеделска продукция – 2008-а, 2010-а, 2012-а – останаха зад нас и нивата на доходност от основни земеделски суровини от 2012-а насам се свиха значително. Тоест, още една причина земеделските производители да охлаждат устрема си за придобиване на нова земя, за високи ренти. Това доведе до охлаждането на пазара като цяло.
За срив на пазара обаче не може да се говори, смята експертът. По думите му, всички региони на страната са интересни и имат своите специфики, но оттук насетне важното на пазара ще бъде качеството на парцелите:
Тези, които са по-окрупнени, с добър достъп до инфраструктура, до път, до вода, до електричество – те със сигурност ще задържат цените си, но продажбата на малки, разпокъсани парцели – такива сделки няма как да се случат, пазарът ще ги отсява и при тях спадът на цената е неминуем.
Цялото интервю на Снежана Иванова с Николай Вълканов слушайте в звуковия файл.
