90 кв.метра е физическото пространство за първата джамия в Берлин, обявена за либерална. Стая в пристройка на евангелистка църква в квартала "Моабит" – това е джамията "Ибн-Рушд-Гьоте". За създателите ѝ и за хората, които я посещават, тя значи много повече. А молещите се в храма, кръстен на мюсюлмански философ от 12-и век и немски просвещенски поет и писател, са много различни. Джамията приема мъжете и жените заедно и като равни, приема и членове на ЛГБТ общността. Имамът е жена – Сейран Атеш. Веднага след откриването през юни се чу, че събитието е историческо. Не закъсняха и критиките, както и заплахите към основателите.
Сайда Келeр-Месали, съосновател на джамията, активист, създател и председател на Форума за прогресивен ислям в Швейцария разказа в "Хоризонт до обед":
Все още много хора ни посещават, но не толкова, колкото ни се иска. Проблемът е, че веднага след откриването на джамията получихме фетва от Египет. Имаше и няколко много негативни реакции от ислямисти, насочени най-вече срещу приятелката ни Сeйран Атеш. Сега тя е под полицейска закрила и не може да напуска дома си сама. Мисля, че всичко това кара хората да се страхуват и те не се осмеляват да посещават джамията свободно.
Сайда Келeр Месали сподели, че е получавала заплахи във връзка с работата си като активист и защитник на човешките права, както и тези на мюсюлманите:
Живея със заплахите от години. Започнах политическата си работа с Форума за прогресивен ислям преди 13 години, през 2004-та. Свикнала съм с много агресивните реакции. Знам, че са знак за слабост и идват предимно от ислямисти. Те не одобряват, когато – особено жени – поемат влиятелна роля, нито им харесва, когато жените опитват да променят нещата. Така че заплахи има, но живея с тях. Вярата е нещо много интимно, много лично. Тя е много лична, в смисъл че всяко човешко същество може да вярва и тази вяра си е негова работа. Никой няма право да се намесва в отношенията му с Бог или каквото и да е друго, в което вярва. Що се отнася до религията – тя е организираната, институционализирана вяра. Понякога обаче е много, много далеч от вярата. Както знаем и от християнската църква, днес организираната, институционализирана религия е повече въпрос на власт, повече е политически инструмент, отколкото нещо друго. Наистина мисля, че религията понякога е твърде далеч от вярата.
Тя каза още, че чрез джамията "Ибн-Рушд-Гьоте" не се прави опит да се създаде нов вид религия.
На въпрос как страните като Турция и може би Саудитска Арабия се опитват да наложат влиянието си – правят го само като финансират различни религиозни структури и джамии в Европа или имат и други начини, Сайда Келeр Месали отговори:
Правят го по различни начини. Разбира се, парите са единият. Другият е обучението на проповедници. Знаете ли например, че на Балканите те набират много мъже с тази цел. Мъжете се обучават в Саудитска Арабия, за да станат проповедници и да се завърнат в Европа, за да разпространяват проповедите си навсякъде в европейските джамии. Това е само пример. Друг пример е фактът как много европейци, възприели салафизма, като Пиер Фогел в Германия, Никола Бланшо в Швейцария и други, всъщност са хора, които работят за тези страни. Например превеждат така наречената "литература" от салафитски автори. После ние я откриваме в затвори и други институции, също в джамии. Виждам как тези хора играят роля, защото допринасят за разпространението на салафитския начин на мислене и салафитската идеология сред мюсюлманите тук, в Европа. Сигурна съм, че тези структури са същите и в източната част на Европа – в България, Румъния, Унгария – и така нататък. Сигурна съм, защото подобни структури работят на международно ниво.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
