Вчера, прибирайки се в София по магистрала „Тракия“, около Ихтиман, попаднах в огромно задръстване. Стана ясно, че малко след тунела, при силния дъжд е станала катастрофа (обърнал се е лек автомобил). Била е повикана линейка. Минути след като тя е спряла, за да окаже помощ на пострадалия в обърнатия автомобил в нея се е врязва с висока скорост друга кола. Пострадалите без опасност за живота са шестима, между които и екипът на линейката. Минах покрай размазаната линейка и врязалият се в нея автомобил. Грозна картина. И тъй като човек е така устроен, че почва усилено да мисли само когато е участник или свидетел на събитие, то беше съвсем естествено и аз да го направя. Първо си направих труда да прочета статистиката на верижните катастрофи в България. В последните няколко години те са увеличили достатъчно, че да предизвикат смущение. После се попитах – на какво ли могат да се дължат тези верижни катастрофи и тъй като не съм шофьор, а обикновено пътник, тип „куфар“ трябваше и тук да се поровя, за да науча, че максималната разрешена скорост по магистрала в България е 140 км/ч. Отворих сайта shofior.com, за да се уверя, че „да“ нашите шофьори имат право на максимална скорост 140 км/ч по магистралите, т.е. България е сред страните с най-висока максимална допустима скорост в Европа.