За съжаление вместо да се извлече поука и вместо страната да тръгне по пътя на обединението, обявяването на извънредното положение и произтеклите от това действия всъщност задълбочиха поляризацията в турското общество. Разпитите и преследванията, които започнаха, оставиха впечатлението, че не бяха насочени само срещу организаторите и извършителите, а и срещу критиците на правителството, които надигаха глас.
Запитана година по-късно колко променена вижда страната си, Йънанч коментира:
Една година е много малък период в живота на една държава. Преди опита за преврат усилията, желанията, стремежът на правителството към авторитарна власт пораждаше безпокойство у много хора. Една година по-късно това безпокойство се е увеличило. След опита за преврат се случи нещо много важно - състоя се референдум за конституционни промени и така на една много съществена промяна в Турция беше дадена зелена светлина. В резултат на това в Турция започна процес на сбогуване с парламентарната система и преминаване към президентска власт. Нещо повече: управляващата партия очакваше много по-голям процент подкрепа, а се оказа, че и сред тези, които гласуват за „Партията на справедливостта и развитието“ има резерви към едноличната власт.
В отговор на въпрос "Можеше ли и без опита за преврат, управляващите да извършат исканите от тях промени и да преодолеят съществуващите разногласия във вътрешнополитически план", Барчън Йънанч отбеляза:
Знаеше се за решението на президента Реджеб Ердоган. И без това щеше да се направи опит за преминаване към президенстка система на управление. Но след опита за преврат научихме и нещо много показателно: социологическите агенции обявиха, че след преврата подкрепата за президентската система е нараснала. Ето защо може да твърдим, че опитът за преврат изигра голяма роля за увеличаването на тази подкрепа.
Относно отражението и влиянието на опита за преврат върху отношенията между Турция и Запада журналистът изтъкна:
Опитът за преврат, за съжаление, се отрази негативно на външнополитическите отношения на Турция. Някои от извършителите на опита за преврат успяха да напуснат страната, а искането за екстрадирането им се превърна в проблем за двустранните отношения на Турция със съответната западноевропейска страна. Заедно с това имиджът на Турция страда, защото както в страната, така и в чужбина, имаше операции срещу проповедника Фетхулах Гюлен, и срещу критиците на правителството. Цари усещането за потисническа политика, а това се посреща със сериозно безпокойство в Европа.
Цялото интервю в детайли слушайте в звуковия файл.