Ще затворим ли веднъж завинаги книгата на миналото? Как да съвместим микроисторията на индивидите с макроисторията на обществените процеси? Какви са точно формите на нормалност, изживявани и имитирани в един социум извън нормалността, какъвто е комунизмът? Как стават малките промени, инцидентите, водещи до големите промени? До каква степен малките разкази биха могли да имат обяснителна роля относно комунистическия режим от последните две десетилетия на неговото съществуване? Кога настъпва кризата в природата на тоталитарната система? Как съвместява социалистическият човек, лишен от всякакви илюзии относно социализма, необходимостта да живее тъкмо в пространството на социалистическата илюзия? Как успяваха хората тогава да критикуват реалността на реалния социализъм с аргументите на социалистическата утопия? Откъде идва понякога положително-носталгичното отношение спрямо практиките на тоталитарната държава, срещано в годините след нейното разпадане? И тъй нататък, и тъй нататък – книгата на проф. Ивайло Знеполски „Историкът и множественото минало“ поставя тези въпроси и се опитва да им отговаря, защото тъкмо методологическите празноти в изучаването и изследването на близкото минало се явяват понякога препъни камък за успешното им разбиране.
На тази важна тема бе посветен поредният брой на предаването „Премълчаната история“, в което ви срещнахме със самия проф. Ивайло Знеполски, както и с доц. Георги Лозанов и проф. Георги Каприев – също водещи мислители в територията на опознаването на тоталитаристкото общество, което живяхме.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
