Днешните събития показват, че на президента Радев му предстои дълъг път, за да усвои някои основни правила на политическо поведение и да не заема позиции, които го правят все по-уязвим. Ако ролята на арбитър прилича някому, тя прилича точно на президента. Моралният арбитраж е един от основните потенциали на власт на българския президент в една конституционна система, която не предвижда особено големи правомощия за него. Радев доброволно се отказва от тази възможност. Изглежда и никой не му е разяснил, както трябва. Той тръгва на битка по един доста открит партизански начин и то не пряко с правителството, с премиера, а с парламента, с определени политици, които не са подходящи, за да влизат в директен спаринг с действащия президент. Освен, че неглижира и редуцира стойността на своята позиция, господин Радев очевидно не може да се примири и с обстоятелството, че той вече не заема командна позиция. В продължение на основната част от своята кариера той е бил командир на някого и на някакво ниво, но сега неговата роля не е да командва.
