Творческата му биография е респектираща. Изкуството му е забележително. Излъчването с черти на прабългарин е невероятно. Това е скулпторът Емил Попов. В галерия „Ракурси“ сега показва най-новите си творби, обединени от заглавието „Вълчицата“. Залата е изпълнена с експресивни образи на човешки същества и на животни, които носят свободата на живата среда, които връщат и към спомени от детството и в защита на невинните, и са Очакване и Идолни фигури. Палета и деца, заедно в една природна амалгама, която може да създаде и осмисли само Емил Попов.
В центъра на експозицията ни посреща именно тази Вълчица, от керамика, създателка на Рим и наоколо нейните деца – Ромул и Рем, които носят не само исторически препратки, но се вписват в нашето усещане за земя, енергия, волност на движението. С негови творби са населени галерии, паркове, художествени пространства от Индия до село Илинденци, от Япония до пернишкото село Дрен, от Корея до столичния парк „Оборище“. Гледахме наскоро филм за белгийския колекционер Уго Вутен, как с кран „полагаха“ огромния бронзов кон на Емил Попов в скулптурния парк на Уго Вутен. Вечно гладен за работа, той изобразява „изчезващите“ хора. От години прави портрети на близки същества като майка си, на учителите Иван Нейков и Любен Гайдаров, на Константин Павлов и Йордан Радичков. Прави ги за себе си. Всъщност в началото на експозицията в галерия „Ракурси“, върху плочка от месинг, е гравирано стихотворение на Константин Павлов, което въвежда в темата за „Вълчицата“.
