Книгата започва с историята на един човек, който се събужда в един град, абсолютно непознат. Там той се събужда в един вагон на метрото и няма абсолютно никаква представа как е попаднал там, защо абсолютно всички около него говорят на испански. Има един сак в себе си, който е пълен с много странни предмети, които не му говорят нищо, сред тях има картина на Баскиа, картонена шапка, картонен нос и около 200 снимки на абсолютно непознати хора. Този човек има и татуировка на рамото си, която изобразява една загадъчна жена, малко по-късно се оказва, че тази статуя е точно копие на една статуя, която е на централния площад в Барселона и същата жена е и на картината на Баскиа, която е и в неговия сак. И оттук нататък в книгата започва да се разплита цялата мистерия. Самият човек, той дори не може да познае себе си. Той е българин, това е неговата история в Барселона. Лака-полека той започва да разплита историята, като има един момент, в който действието се развива в София. Той се оказва с психически проблем. И в общи линии се опитва живота на един такъв човек с всички му забавни и не чак толкова забавни моменти и самото му бягство как той е тръгнал за Барселона.
