През 90-те години българското общество е доста поделено по темата за системите за гласуване и мажоритарният вот не е имал видимо преимущество в нагласите на хората. Това означава, че процесът е дълъг. В момента стойностите, че българските граждани предпочитат мажоритарния вот, са далеч над 50%. Трудно е обаче да се определят точните причини за тази еволюция. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" социологът Борис Гюров преди дебата "Мажоритарната система: три гледни точки" в централата на ДСБ. Точките са на математиката, социологията и политологията. Той изтъкна че основните тези в общественото пространство са две – че решението е ирационално или че просто системата е по-добрата – и то е рационално.
Факт е, че електоралните системи са сложен въпрос, но също така е факт, че не съществува, сама по себе си, най-добра електорална система и не съществува неутрална електорална система. Всяка промяна в електоралните правила означава автоматично, че дадена група, партия или социални групи ще бъдат оставени извън формирането на политики за сметка на други.
Не мисля, че тезата за рационалността е вярна. По-скоро българските граждани се нагледаха на пропорционално формиране на листи, което е непрозрачно и в което партиите не успяха да изключат по качествен начин, и в което наистина виждат, особено по места, некачествени хора, които попадат в листите и нямат място там.
Гюров изтъкна, че френската система е създадена през 60-те и е била насочена към възпиране на изключително силните екстремистки партии:
Мажоритарната система потиска новите партии и в българския случай би докарала система от 2 или 3 партии. Където има мажоритарни партии, броят на представените партии намалява. Това е функцията на мажоритарните системи.
ДПС е силна по места и мажоритарна система не би наранила трайно тяхното представяне, освен ако районите не бъдат направени така, че това да им пречи. Застрашени са партиите, които имат силна национална подкрепа, която обаче не е достатъчна да ги направи първи или втори като Патриотичния фронт и партиите от десния спектър.
Идеята, че въвеждането на мажоритарния вот ще оправи доверието между българските политици и гражданите е несъстоятелна сама по себе си. Доверието се печели с политики и това политиците трябва да го разберат, смята социологът.
Специалистът по математическа логика доц. д-р Владимир Сотиров подчерта, че гласуването е ирационален процес и математиката трудно се намесва в него. Той припомни:
2009 година имаше мажоритарна компонента. ГЕРБ спечели 40% в пропорционалните си райони. Значи, общо взето, може да се каже, че настроенията към ГЕРБ са 40% одобрение. От 31 мажоритарни района, той печели 26. Смятайте го това в проценти. Това е над 90%. Значи, ако всички мандати са гласувани с мажоритарен вот, това означава ГЕРБ да спечели 100%. Е за това ли се борим, за еднопартиен парламент?
Интервютата на Таня Величкова с Борис Гюров и с Владимир Сотиров можете да чуете от звуковия файл.
