Напуснах България преди 15 години. Започнах да работя като библиотекар. Много хора, българи, а и други хора, които не са напускали пределите на собствената си страна, си мислят, че емигрантството е за всеки и че там хората го посрещат с хляб и сол. Това е една голяма лъжа. Аз трябваше да извървя своето собствено щастие – поне 3-4 години много сериозна работа. След време постигнах вътрешно спокойствие и разбрах, че този живот е за мен, но това не означава, че съм забравил собствената си страна. Аз съм от Силистра. Завърших специалността "Библиотечни информационни науки" в Софийския университет. Когато пристигнах в Холандия, не започнах да работя веднага като библиотекар. Работих каквото намеря и това траеше година-година и половина. Там карах допълнителни курсове за библиотекар. Получих стипендия, за да продължа да уча. Започнах да работя като доброволец в една библиотека. Шест месеца по-късно ми дадоха трудов договор за 4 дни в седмицата – това е начин да се намери работа в Холандия.
Русков е библиотекар в Холандия вече 12 години:
Винаги съм искал да създам нещо свое. Преди четири години получих този шанс благодарение на едно библиотечно състезание. Спечелих награда с моята идея за създаване на клуб за емигранти. Получих субсидия от 5000 евро, която използвах, за да развия този клуб. Идеята ми беше да събирам български, а и други емигранти от Източна Европа, за да им помагам да се интегрират. Впоследствие се присъединиха всякакви емигранти. В този клуб каня писатели, музиканти, обикновени емигранти, които са успешни в Холандия и искат да представят собствените си страни. Например известният български цигулар Мичо Димитров от Пловдив ми беше един от гостите, също и Мария Генова от Пловдив – тя е холандско-българска писателка, много успешна в Холандия, Иван Стоянов-Бари – компютърен специалист, но пише и книги.
България е по-непозната за средния холандец, отколкото някои далечни държави, споделя още Русков:
На сбирките на клуб "Млади таланти" младите емигранти виждат в мен един успял човек, успял емигрант и те се радват да се срещнат с мен. Затова аз се опитвам да ги привличам към тези мероприятия, да им помагам да се интегрират. Ако някой от тях ме пита за рецепта за успешен живот на емигрант, аз винаги им казвам не да се асимилират, а да се интегрират.
Когато човек следва пътя си, никой не може да го спре и мечтите са постижими и зад граница, вярва Димитър Русков.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
