В предаването "Нещо повече" преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Албена Танева коментира, че случаят прилича на „хляб и зрелища“ в рубриката „зрелища“:
Задавам си въпроса защо сега и защо тази стенограма. Когато по един въпрос има повече от един документ, а ние имаме достъп до един от възможните, това вече е селекция, а селекцията винаги е свързана с определено насочване на вниманието.
Трябва да има ред, по който да е ясно какъв вид документи кога се разсекретяват - това не може да бъде работа на парче, категорична бе доц. Танева, според която подобни правила трябва да засягат дейността на всички институции:
За да не могат да се използват произведените документи от тези, които имат достъп до тях с цел да манипулират някого, или пък да бъдат с цел някакви интриги. Ние трябва да знаем кога определени събития и теми от дневния ред на обществото, след колко ще могат да бъдат видени - 10, 15, 50, 100 години. Това трябва да бъде предвидимо. Не може да бъде на политическата воля на определена партия, политик или държавник.
Журналистът Емилия Милчева определи репликите на всички участници в срещата като много добре премерени, но за нея те показват само върха на айсберга:
Тъй като това е среща, предшествана от множество срещи, на които стенограми не са водени – в БНБ, при премиера в Бояна, президентът е разговарял с главния прокурор… И както беше казал впоследствие мажоритарният собственик Цветан Василев - той лично е ходил в гаража в Банкя при премиера Борисов, за да го уведоми, че нещо става.
Всички, които седят там около масата, са съучастници в проекта „КТБ“ и всичко е продиктувано от една доста голяма и присъща на всеки в по-голяма или по-малка степен човешка алчност, бе тезата на Емилия Милчева:
Като започнем от господин Станишев, който като премиер на тройната коалиция - на него дължим една голяма част от държавните средства, които започнаха да се влагат още от времето на Сакскобургготски в КТБ, стигнем през Борисов, където банката достигна своят апогей с 47% от средствата на държавните дружества там, стигнем до господин Искров - гуверньорът на БНБ, вече бивш, който всъщност казва, че това е криминална история, за да неглижира нищоправенето на надзора на БНБ, на банковият надзор, който е длъжен да следи какво става в банките. И стигаме до господин Николай Бареков, който дължи своя политически и медиен проект на КТБ. Всъщност няма човек около тази маса, който да не е бил съучастник и да не е знаел какво става с КТБ, но както виждаме, нито един от тях не казва: "Да, КТБ е това, което е, защото ние всички й помогнахме да стане", "Да, тя е това, което е, защото ние си затворихме очите".
Ние не виждаме на тази среща ясно заявено съгласие да бъде спасена КТБ, подчерта Емилия Милчева:
Вероятно голяма част от този пъзел не знаем и няма да разберем, защото една част от този пъзел се крие в т.нар. показания, които мажоритарният собственик на КТБ е дал и депозирал някъде и с които той определон държи определен брой хора.
Двете мнения в детайли чуйте в звуковия файл.