Миконос има древна и дълга история. Според легендите, той е свързан с великата битка на Херакъл с Гигантите, които се превърнали в скали, след гибелта си. Друга легенда, пък, обяснява името на острова с древния владетел на тази земя, Миконос, син на бог Аполон и внук на Дионис. И казват, че затова островът е толкова красив и се слави с виното си.
От началото на XIII век до 1537 година, когато влиза в състава на Османската империя и е разграбен от пиратите на Барбароса, Миконос е под контрола на Венеция и се намира на един от основните търговски морски пътища, които я свързват с Азия.
Криволичещите улички често заблуждавали неканените гости на острова, но имали и друга задача – да спират вятъра. Близо до пристанището силата на вятъра била впрегната в действие – там са шестнайсетте огромни бели вятърни мелници, в които се мелело зърното на Миконос, една от емблемите на острова.
В най-стария район на град Хора, Кастро, в най-високата част на острова, се намира една от най-интересните постройки на острова - църквата Панагия Парапортиани. Това са пет параклиса, обединени в едно цяло – четири на нивото на земята и пети, построен над тях, който използва за основа останалите четири. Така църквата става двуетажна.
От времето на Венецианското господство са и многобройните разноцветни къщички, с дървени балкончета, надвиснали точно над морския бряг, известни като Малката Венеция. Близостта им до водата правело товаренето и разтоварването на стоките по-лесно и безопасно. След покоряването на острова от хората на Барбароса, главният град на Миконос става пристанът на пиратските кораби. Там те разтоварвали плячката си и търгували с нея.
Още за тайните на Миконос – в поредния епизод на „История на изкуството за деца“, на 15 юни от 17.00 часа.
четвъртък, 15 юни, от 17 часа
