Чрез системата на запрещението, която съществува в България от 1949 година насам, властта върху живота на хора с интелектуални затруднения или психични проблеми се поставя в ръцете на някой друг. Този друг настойник или попечител разполага с всичко – с живота, с емоциите, със свободата на човека. Хората, поставени под запрещение, нямат право да решават нищо за себе си – нито по важни неща като това къде ще живеят и дали ще сключат брак, нито дребни детайли като това какво ще ядат или ще облекат днес. Тези хора не разполагат с никаква власт. Техният глас, желание, мисли нямат никаква стойност пред закона.
Статистика по отношение на хората, поставени под запрещение, не се води, но през 2012 година ние се опитахме да направим едно такова проучване. Това посочи в интервю за предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт" Анна Адамова, правен консултант в Български център за нестопанско право (ЦНСП):Оказа се, че под запрещение през 2012 г. са над 7000 човека, като 2000 от тях са настанени в институции. Оказа се, че този проблем е доста сериозен. Хората най-често свързват запрещението с някакъв вид закрила, но се оказва, че то по-скоро цели защита на имуществото, но не и на правата на хората. С тази изложба целим набиране на обществена подкрепа, която да е насочена към един нов законопроект за физическите лица, който цели това запрещение да бъде заменено от мерки за подкрепа на хората с интелектуални затруднения и психично-здравни проблеми, за да могат техните желания и воля да бъдат зачитани. Когато има друг, който напълно има правомощията да прави каквото прецени, много често се стига до злоупотреби. Няма механизъм за защита от злоупотреби или ако има предвиден, той много трудно постига ефекта.
Цялото интервю с Анна Адамова можете да чуете от звуковия файл.
