Цонев коментира, че има разочарование след оповестяването на документа, тъй като са били създадени фалшиви очаквания за него, а за да разберем по същество това, което се говори в стенограмата: Трябва да проследим, да припомним хронологията на събитията, защото сама по себе си тя не казва нищо на хората, които преди три години дори не са участвали и не знаят какво се е случило. А както видяхме, участниците не помнят какво са говорили и какво се е говорило на тази среща. Защото никой от тях не си направи труда да отиде да я прочете и да си опресни спомените за тази среща. Аз го направих.
Цонев припомни, че в седмицата преди срещата КТБ е поставена под особен надзор по искане на нейното ръководство, а дни по-късно срещу банковата система и конкретно срещу няколко търговски банки е била проведена много сериозна атака през медии и интернет канали. Йордан Цонев посочи, че има информация кой стои зад тази атака, но не може да я оповести, защото все още не е внесен обвинителен акт. Той подчерта, че е съществувала реална заплаха от крах на банковия сектор у нас:
За да бъдем коректни към тези, които смятат, че е страшен грях да се говори за банкова ваканция през това време, ще кажа, че – да, говореше се и в тези условия, в които беше попаднала банковата система, и сега да попадне – аз пак бих го говорил.
Това беше най-лошият вариант, но малко по-добър от варианта поставяне под особен надзор на 5-6 банки, допълни Цонев.
Депутатът припомни, че на 27 юни вече е имало паника сред населението и стопанските субекти и за няколко часа са били изтеглени около 850 милиона:
Като само 800 бяха от една банка и тя удържа на този натиск, отбеляза Цонев: Атаката беше сериозна, бяха засегнати една трета от банките в страната. Особено тежко 5-6 от тях. За да разсея всякакви съмнения, имаше и чуждестранни банки, които бяха засегнати.
След което бяхме изправени – в петък следобед, в два неработни дни – събота и неделя, да решим как ще постъпим в понеделник сутринта, когато паниката щеше да продължи, тъй като тегленията бяха спрени поради изтичане на работното време в петък – така Йордан Цонев описа условията, в които се провежда срещата при президента, като посочи, че е имало няколко варианта за действие. Единият е БНБ да рефинансира търговските банки, изпаднали в затруднение, което обаче е забранено от Закона за валутния борд. България, която не е член на еврозоната, не може да разчита и на помощ за финансиране от ЕЦБ, затова остава правителството, което да издаде краткосрочна емисия ДЦК и само за два дни трябва да получи разрешение от ЕК за държавна помощ към засегнатите банки:
След като получихме устното разрешение на ЕК (в неделя) около обяд (същия ден) ние вече имахме решението – а то беше най-доброто – да рефинасираме банките, да успокоим хората и да спасим банковата система от системна криза.
По отношение на това кой носи вина за фалита на КТБ, Йордан Цонев беше категоричен:
Всички знаем много добре кой е виновен – доказано е от всички действия, които се извършиха от международни експерти, от одиторски компании и т.н. – че с банката е злоупотребявано и че тя е използвана за лични цели от собственика – с парите на вложителите.
Ако една банка е изграждана от собственика като финансова пирамида с благосклонното съдействие на мениджмънта – ясно е кой е виновен.
До десетина дни се внася обвинителният акт за КТБ, допълни Йордан Цонев.
Цялото интервю на Явор Стаматов с Йордан Цонев може да чуете от звуковия файл.
