А знаете ли, че още като дете е обичал да наблюдава хората и да се опитва да ги имитира, заради което негов чичо му казва "Ще те набият накъде с този талант, не всички разбират от шега"?
От него ще чуете и как се играе на сцена, когато публиката стреля по теб с карфица или фунийки. Или как да се действа от сцената при почерпен зрител…
Първия си филм снима още когато е на 23 г. Започнал е от Хасковския театър, по късно печели конкурс и попада в Сатиричния театър.
Има десетки, десетки роли в театъра, участия в киното, телевизията и озвучаването (дублажи), както и в радиотеатъра.
Обичах да наблюдавам хората, много се впечатлявах.
Не знаех какво е скука. Още от малък се занимавам с имитация на човешко поведение. После започнах да рисувам, по едно време исках да ставам лекар…
Винаги съм харесвал театъра и съм предпочитал сцената. Въпреки че в театъра обикновено ролите се изграждат трудно и от друга страна известността идва от киното и телевизията. Има много таланти, които не са много известни, защото играят само в театъра.
В киното нещата стават по-бързо, но на сцената усещаш реакцията веднага.
Обичам да работя всичко, където мога да бъда актьор.
Ако те заобича публиката, получаваш толкова много от нея, колкото друго професия не може да ти осигури.
Един откровен разговор с актьора Христо Гърбов за неговото детство, годините му като студент в Театралната академия и за препятствията, през които е преминал, за да бъде днес един от най-обичаните български актьори.
Чуйте и какво е отношението му към идеята да бъде създаден "Кодекс на българския зрител", зародила се в театралните среди след множество случаи на шумни и дори хранещи се по време на представление зрители.