Работното заглавие беше "Аз, Палечка“, но реших, че звучи твърде лично и не става дума за моята история като Палечка, а е едно обобщение на всички нас, които поставени в една абсурдна ситуация, се чувстваме като Палечка. Това сподели театралният режисьор Владислава Джамбазова:
Много е важно какви мечти си поставяме, за какво мечтаем в днешно време, тъй като някои хора се насочват към доста материални мечти и неща, които могат да се купят с пари. Всъщност това, което ние използваме от приказката, е "човекът в саксия“, как ако "поливаш“ някого и го преполееш, той не се чувства добре. Направи ми впечатление, че в приказката след това никъде не се споменава за майката. Палечка никога не пожелава да се върне при майка си, което най-вероятно означава, че ѝ е липсвала тази обич, това отношение и на нея не ѝ е било достатъчно да стои в саксията.
Звуковата среда е много наситена с междуметия, обясни композиторът Владимир Джамбазов:
Участват живи актьори, които са с маски и с изключително интересни костюми. Всъщност единствената кукла, която се появява в началото на представлението, е една малка Палечка, която е съвсем семпла. Няма думи, но има звуци.
Цялото интервю с Владислава Джамбазова и Владимир Джамбазов можете да чуете от звуковия файл.