Тромпетистът и певец Георги Зайков представи дебютната си песен "Падащи звезди". Младият изпълнител е автор на музиката, текста и аранжимента, записана е заедно с рапъра Liter Jack, а видеото е дело на Георги Ставрев – KINO.
Песента „Падащи звезди” е един кошмар, който имах. Кошмар, който всеки един от нас може да изживее. Просто един ден седнах и написах пианото, и след това вече текста си дойде. Поканих и пловдивския изпълнител Liter Jack, който да придаде малко повече сериозност на песента с малко рап елементи. Всичко се случи точно за 3-4 дни. И се надявам песента да се хареса на хората, защото е много истинска. А посланието ни към хората в началото беше никога да не губят време в това да кажат на любимите си, че ги обичат и да им го покажат. Да не чакат този момент да е утре. Да го направят сега, защото никой от нас не е вечен. Всеки от нас е губил близки хора и може да усети смисъла на песента.– разказа Георги Зайков за предаването „Джем сешън” по Радио Варна. Цялото интервю чуйте в прикачения файл.
Маркирай своя музикален път до този момент...
От малък се занимавам с музика, завърших музикално училище в Пловдив със специалност тромпет. След това вече се появиха бунтарските тийнейджърски години, в които реших, че трябва да хвана китара и да пея. От тогава, от 2010-а, с Дани Димитров от Варна имаме група, която се казва NoName. С него правим комерсиална музика – поп, r&b... Занимава се и с други формати – джаз, латино, хаус с DJ, с тромпета също много интересно се получава.
Не са много тромпетистите, които пеят...
Както се шегуват моите колеги: аз съм най-добрият тромпетист, който пее, и най-добрият певец измежду тромпетистите.
Дори преди Чет Бейкър?
За мен това е един най-големите примери за тромпетист, който пее. Много от неговото изкуство ми е повлияло и на мен.
Ти си част от Биг Бенд Пловдив, нали?
Да, Биг Бенд Пловдив към Радио Пловдив, така че сме колеги. (смее се)
Кога дойде пеенето?
Започна на шега. Още от малък пях в хора на пловдивските момчета. Това е една добра основа за всички деца, които искат да се занимават с музика - музиката възпитава и развива гласа. И след мутацията на гласа ми казаха, че трябва да си почина. Малко по-късно открих, че искам да се занимава изцяло с пеене и да продуцирам сам своята музика.
С какво тромпета помага на пеенето?
Тромпетът е един от най-благородните инструменти. Той е много труден инструмент, но също така се отблагодарява много. И е много лиричен. Помага на пеенето, защото е солов инструмент, а пеенето също е солово изпълнение. Развива мисълта като музикална линия, което помага много и при пеенето.
Помага и на дишането, диафрагмата...
Дишането е много важен аспект от двете нещата – от пеенето и от свиренето на духов инструмент, какъвто и да е той.
Кои са твоите вдъхновители за тромпета и за пеенето?
Като тромпетисти – ти вече спомена за Чет Бейкър. Неговата музика е доста дълбока и тъжна, той е имал доста тежък живот. Аз имам и един кумир в латино музиката - Артуро Сандовал. Разбира се, вече по-известните Луис Армстронг и Майлс Дейвис. Правили сме прекрасен трибют на Майлс Дейвис в Пловдив. Надявам се някой ден и във Варна да дойдем да го направим.
„Падащи звезди” първата песен ли е, която композираш?
Не, това е първата самостоятелна песен, в която може би всичко сам направих. Но това е дебютната ми песен като самостоятелен изпълнител. Тепърва смятам да пиша и да творя песни. Мисля да са в тази насока, да имат някакъв замисъл, да не са поредната комерсиална песен. Опитвам се да давам послания на хората с музиката, която правя. Като цяло музикантите трябва да го правят това нещо и да пренебрегнат други материални неща, които целят. Музиката трябва да носи послание.
Къде се чувстваш по-свободен – в свиренето с тромпет, пеенето? Къде импровизационният език по-добре говори?
Музиката има много форми. Музиката, която идва с тромпета или някой друг инструмент, е една, а вече с пеенето е съвсем друг свят и друг цвят. Но мисля, че с пеенето се изразявам по-добре и хората могат по-добре да ме разберат, отколкото с тромпета. Въпреки че тромпетът в днешно време набира още повече сила като инструмент в модерната музиката.
А ти тъжен човек ли си?
Не. Точно обратното. Имал съм и тъжни моменти в живота си, всеки има и такива. Но някакси тъжните неща въздействат първосигнално на хората и са като шамари. Те по-лесно могат да влязат в историята, която една тъжна песен ще разкаже, отколкото една весела. По-скоро аз съм по-добър в писането на тъжни песни, отколкото на щастливи песни.
Музиката или текста идва първо и по кое работиш повече?
Първо музиката и след това е текста. Работя повече върху текста. Там се нуждая повече да се обуча сам да използвам по-интересни думи, по-интересни изрази. Не обичам тези клиширани рими и изразявания. Искам да е нещо по-интересно, когато го чуеш и да го запомниш. Текстът е много важен!
Поезия пишеш ли?
Поезия – не. Но мисля, че музиката е един вид поезия. Не е ли така?
Абсолютно!
Музиката също спада към това творчество според мен. Музикантът не е само човек, който прави музика. Той трябва и текст да напише. Така че е доста комплексно творението.
Каква е твоята оценка за българската поп музика?
Българската музика в момента е отражение на световната музика – комерсиална поп музика. Както преди време в американската поп музика имаше за мен по-стойностни песни, така и в българската музика имаше по-дълбоки замисли в текст и музика. Днес при нас сякаш минаха на заден план тези неща. Но мисля, че колелото се върти и нещата ще се върнат към по-стойностните песни и продукции.
Има ли група изпълнители към които се причисляваш?
Към група...
Съмишленици.
Не се приспадам към някой точно определен изпълнител. Но от всеки може да вземеш нещо и да създадеш нещо свое.
С кого искаш да направиш дует?
В момента се сещам за две момчета от София, които са много скандални. Така че може би с тях ще направим една песен, защото намирам в тях нещо много интересно.
И това са?
„СкандаУ” (смее се). Просто са свежи момчетата. Даже им бях направил кавър на една тяхна песен и те много топло го приеха. Един друг се подкрепяме, така трябва да е. Ние няма какво да делим, така че трябва да си помагаме.
А би ли пял кавъри?
Дълго време това ми беше като хоби и съм пял кавъри. Но оттук нататък искам да отделя време на авторската музика. Искам с нещо да се оприлича, нещо мое, нещо, което да остане. Кавърите по принцип са хубаво нещо, защото те обогатяват като изпълнител. Кавърът може да го изпълниш по свой начин, а не да е едно към едно с оригинала. Аз така правих моите кавъри и затова бяха добре приети. Можеш да пречупиш песента по свой си начин и да стане коренно различна.
Интервю на Кристиян Неделчев за предаването "Джем сешън" излъчено на 30 май 2017 г.