Две важни за историята изложби са експонирани по едно и също време в Националния археологически институт с музей - София. Едната представя „Златното съкровище от Надсентмиклош“, което за първи път напуска Музея за история на изкуството – Виена. Другата изложба е озаглавена „Езическа България: Власт и общество“. Кои са обединяващите звена? Посетителите имат удивителния шанс не само да се запознаят с научните публикации, да разгледат и да съпоставят артефактите, но и сами да открият паралелите във времето и региона, стилистичните особености и характерните черти. Днес археологът Андрей Аладжов ще бъде наш водач из територията на Дунавска България в периода VII – IX век. Във витрините са показани експонати от керамика, камък, бронз, злато и сребро, организирани тематично, като Ранновизантийското наследство, Българските езически некрополи, Аристокрацията в Първата българска държава, Между езичеството и християнството, Религия и култови практики и Образът на владетеля. Темите са безкрайно любопитни и провокират знанията ни. Имаме шанса лично да видим предмети, пособия, веществени доказателства, за които е написано в учебниците от най-ранното ни детство. Но някак са изглеждали толкова химерично-далечни. Ще обикаляме витрина след витрина, ще възкликваме: „Значи това е златният медальон от Омуртаг!“ Или :“Ето я розетата от Първата българска държава“, „Я, това е чашата на жупана Сивин!“ Сякаш сме попаднали в магично пространство, назад във времето. Но са ни необходими пояснения. За какво, освен за поддържане на дрехите, може да е служил например, мъжкият колан на владетелите? Ще научим неочаквани неща за коланите, за мъжките украшения, за зооантропоморфните изображения, за навиците на тогавашната аристокрация и, разбира се, за духа на епохата. Към изложбата има издаден двуезичен каталог, на български и на английски език. Може да я посетите до 24 септември 2017 г., както и да заведете приятели и близки, които ще си дойдат в България за лятната отпуска. Изложбата е организирана от Националния археологически институт с музей при БАН, в сътрудничество с АМ Варна, РИМ Шумен, РИМ Силистра, АМ „Марица-Изток”, НИМ София, РИМ Добрич, АМ Велики Преслав и РИМ Хасково.