Езикът изразява нас и нашата ценностна система. През последните години сме склонни да се доближим по-скоро до езиковата агресия, до уличната реч, да бягаме от това, което в официалната ситуация ни задължава да бъдем близо до книжовния език, да се изразяваме културно, да се изразяваме учтиво. В този смисъл ние сме длъжници на езика, защото много лесно допуснахме разговорните модели да влязат в официални ситуации, да влязат в пленарната зала, да влязат в официалния ефир, в националните медии, от които очакваме да звучи книжовен български език. Всеки петък ходим с моите студенти в парламента и все повече разбираме, че инициативата ни е далеч от българските политици, защото разбираме, че това са хора, които не желаят чрез езика да изразят себе си. Много лесно слизат в ниския езиков регистър. Предпочитат да използват обидата, предпочитат да подходят чрез нецензурните думи към опонента си, не умеят да се изслушват, не умеят да изградят смислова теза и това е голям проблем, защото се предполага, че чрез езика тези хора достигат до българина, до своите избиратели, достигат до нас.
Доц. Миланов добави още, че сме стигнали до една крайност, в която не преценяваме, че при определени ситуации официалните лица трябва да знаят как да се държат, да знаят на какъв език да говорят:
В никакъв случай не говорим за това да убием красноречието, напротив – него търсим. В речта на политиците тези свръх употреби на клишета всъщност убиват речта.
Цялото интервю с доц. Владислав Миланов можете да чуете от звуковия файл.
